Виктор О'Рейли - Дяволската стъпка

— Daccord — завърши той накрая, затвори и се обърна към Фицдуейн: — Квебекците са също като ирландците, ще се разберем някак.

— Кой е тоя? — попита го Фицдуейн.

— Номер втори в Корпуса за бързо реагиране — отвърна Мори. — Как обаче да разберем кого търсим? Навсякъде е пълно с японски туристи. Освен това този, който ни трябва, може изобщо да не е японец…

Полицаите от охраната нахълтаха с насочени напред пистолети и несигурно се огледаха. Човекът на Мори още не бе влязъл във връзка с тях.

Фицдуейн вдигна ръка тъкмо когато едно от ченгетата тръгна напред. Полицаят веднага спря, макар че не беше много сигурен защо трябва да обръща внимание на някакъв си изпоплескан с кръв цивилен. И все пак човекът притежаваше осезаемо командирско излъчване. Фицдуейн се наведе и вдигна двата чифта очила в черни рогови рамки, сложени прилежно до празните чаши на масичката.

Мори присви устни, влезе в офиса на Кокрейн и веднага се върна с думите:

— Еднакви прически, еднакви костюми, ризи, връзки и обувки. Прост и хитър трик, ако искаш по-късно да не могат да те разпознаят.

— Но който може да се обърне в наша полза — забеляза Фицдуейн. — Или по-точно, дано да се обърне. С друг белег не разполагаме.

В кабинета влезе нисък и набит мъж, облечен в камуфлажната униформа на Корпуса за бързо реагиране. Той заговори Мори на френски, след което се обърна към Фицдуейн.

— Това е Анри — каза Мори, преминавайки отново на английски.

— Хайде тогава да почваме — предложи Фицдуейн.

Анри поклати глава.

— Полковник Фицдуейн, знам как се чувствате, но тук е заложено нещо повече от работата ми. Този случай ще бъде разгледан под лупа от повече институции, отколкото букви има азбуката. Без да споменавам докладите по охраната, които ще се изслушат и от двете камари. Ако само се разчуе, че съм дал оръжие на двама цивилни и съм ги пуснал на лов за терористи, смятайте, че главата ми е паднала!

Кокрейн бе възвърнал част от самообладанието си. Макар че бе бледен и видимо съкрушен, прекара уморено длан през лицето си и след като зави тялото на Таня със сакото, се обади:

— Той е прав, Хюго. Намираме се във Вашингтон. Прякото действие не е на мода тук.

През четири офиса по-нататък по коридора наблюдателят, за когото Фицдуейн знаеше, че е някъде наблизо, бъбреше с привлекателната русокоса стажантка, с която се бе запознал в Булфедърс.

Джин Ендо бе решил, че си е свършил работата, след като бе забелязал обекта да минава през охраната на главния вход и бе телефонирал да предупреди Уаками-сан в приемната на комисията. В ръката си държеше бележка, на която бе записано къде работи стажантката, и той тръгна натам, спирайки само за миг до едно боклукчийско кошче, за да се отърве от оръжието.

Две минути след убийството на Патрисио Никанор и останалите Фарнсуърт Билдинг бе отцепена и около целия комплекс от сгради бе опасан още един кордон.

Самоличността на всички във вътрешния кордон бе установена, бяха разпитани. Това отне шест часа. Когато издирването приключи, Джин Ендо и новата му приятелка излязоха заедно. Всички от офиса, където работеше момичето, бяха уверени, че Ендо не би могъл да има нищо общо с тази работа. Полицията знаеше точното време на нападението, а в същото време Ендо демонстративно бъбреше с приятелката си, което пък обясняваше присъствието му в сградата. Разбира се, беше японец, но във вътрешния пръстен бяха попаднали над сто японци, чиято обиколка на Конгреса се бе оказала далеч по-вълнуваща от очакваното.

Същата нощ младата стажантка, разтърсена от мрачните събития през деня, позволи на младия и симпатичен лобист да я успокои. Вярно, беше японец също като терористите, но нима можеш да виниш всеки италианец за безобразията на мафията?

Партньорът й бе в чудесна физическа форма и някой го бе научил добре на изкуството да задоволява жените. Стажантката бе по-млада от него и сексът им бе интензивен, опасен и облекчаващ. Като афродизиак им действаше фактът, че бяха толкова близо до смъртта. И двамата бяха станали свидетели на събитията, последвали клането.

Агентите от ФБР, проследявайки уликите, направиха връзката след четири дни, след като стажантката не се бе явила на работа. Вярно, доста служители от Конгреса бяха решили да отсъстват, докато се оправят от шока, но повечето от тях се бяха обадили по телефона. Специално тази стажантка не се бе обадила, а това не беше в неин стил.

Семейството й бе богато и единствената им дъщеря се радваше на изключително внимание. След като завършеше стажа си, тя трябваше да следва международни отношения в Джорджтаунския университет, затова се бе настанила удобно в разкошно обзаведен апартамент в самия Джорджтаун.