Виктор О'Рейли - Дяволската стъпка

Лимузината мъркаше по пътя си. Вътрешният говорител изпука дискретно, след което долетя гласът на Тексас. Успяваше по неповторим начин да комбинира кристалночиста дикция със сочно провлачване на гласните.

— Лий ме помоли да ви посоча Ленгли, като минаваме край него. Ако погледнете вдясно, господин Фицдуейн, ще видите отбивката за ЦРУ. Неотдавна един иранец спрял до опашката коли, чакащи на отбивката да завият, и ги запукал с един „Калашников“. Четирима убити. ЦРУ каза, че това е изолиран инцидент.

— А не беше ли? — попита Фицдуейн.

— Не, сър — отвърна тихо Тексас, чу се пукот и говорителят се изключи.

Фицдуейн прекрати мислите си за сладките гласчета на охранителките си и ги прехвърли върху покойния Патрисио Никанор.

Административното ръководство бе приписало нападението над комисията на японски екстремисти. На факта, че между загиналите имаше и мексикански гражданин, не придадоха особено значение. Това беше просто едно нападение на японските Червени бригади срещу Съединените американски щати. Смъртта на сеньор Никанор бе тъжна случайност. Никой не го бе отделил от останалите убити.

На Фицдуейн му се струваше, че да те обезглавят с остра като бръснач жица, бе нещо толкова специфично и неслучайно, че повече нямаше накъде. Но явно администрацията не желаеше да привлича ничие внимание върху Мексико.

А защо? Защото администрацията искаше свободна търговия с Мексико, а това означаваше да представи тази страна като една непрекъснато развиваща се демокрация, което всъщност не беше точно така.

И защо е било толкова наложително да убият Никанор, преди да е успял да проговори?

Отбивката бе сред гора. Лимузината намали и пред нея се отвориха двете крила на необозначена порта.

Бронираната кола се вмъкна вътре и спря. Вратите след тях веднага се затвориха. Намираха се на павирана алея, виеща се през гъстата гора наоколо.

— Господин Фицдуейн? — това бе гласът на Тексас. — Бихте ли излезли от колата, моля?

Фицдуейн отвори вратата. Не виждаше пропускателен пункт и изобщо нищо, освен гора, но изпитваше определено чувство, че е наблюдаван. Излезе и чак тогава видя хидравлично задвижваната бариера с шипове пред лимузината.

Да се напъне бариерата със сила, нямаше да е никак добра идея. Мястото бе защитено. Някой май се отнасяше много сериозно към въпроса за сигурността, макар и не съвсем творчески.

— Господин Фицдуейн — прозвуча отново приятният глас на Тексас, — готов ли сте?

Фицдуейн с готовност се върна в лимузината. С лятото във Вирджиния май трябва да се свиква постепенно, каза си той. Как ли са воювали някога в такова време? Уважението му към Грант, Лий, Лонгстрийт 6 6 Прочути генерали от Гражданската война. — Б.пр. и хората им нарасна. Това бе неговата майчина страна и бе извоювана с героизъм. Колата пое стремително напред.

Фицдуейн се оглеждаше. Намираше се в стая, в която всичко говореше за принадлежност към армията.

V-образната маса, стената с огромни екрани, катедрата за инструктора. И охраната. Охраната тук се придържаше повече към традицията. Въоръжени униформени часови пред вратата. Дана и Тексас бяха изчезнали.

Той се намираше под земята. Лимузината бе хлътнала надолу без всякакво предупреждение. Бяха му казали, че Пентагонът бил такъв. Можеш винаги да познаеш хората, вършещи истинската работа, по бледата им кожа. Те рядко виждаха слънцето и семействата си.

Фицдуейн прекъсна хода на мислите си, за да огледа едно огромно копие на емблемата, която бе забелязал на раменете на часовите пред вратата и на много други места, преди да влезе в тази стая.

Тук емблемата бе вписана в един щит, който бе монтиран в дъбовата ламперия точно зад централното място на върха на V-то. На него се виждаше черен хеликоптер „Кобра“ от времето на Виетнам на тъмносин фон. Контрастът бе много слаб. Силуетът на хеликоптера едва се открояваше. В основата на щита бяха изписани буквите STSF.

— „Сон Тей Семпер Фай“ — обясни Кокрейн, влизайки през почти невидимата врата в дъбовата ламперия, която със съскане се затвори зад него.

Бяха сами в стаята.

На Фицдуейн нещо не му беше съвсем ясно. Сон Тей беше името на прочут американски рейд в Северен Виетнам по време на войната с цел спасяване на американски военнопленници. От военна гледна точка рейдът бе успешен, само че пленниците били вече преместени на друго място.

Semper Fidelis. Буквално „Винаги верен“. Девизът на морската пехота. „Запази вярата“, преведено на съвременен език. Лесно да се каже, но трудно да се направи.