Виктор О'Рейли - Дяволската стъпка

Кокрейн насочи 12.7-милиметровия GECAL към танка и го обля с порой от куршуми, търсейки, освен челните перископи, и други уязвими места. Поотделно взети, бронебойните куршуми не можеха да пробият челната танкова броня, но при скорострелност от шестдесет изстрела в секунда, насочени срещу по-слабо защитените места, те си проправяха пътя след всяко попадение.

Заслепен, с перископи извън строя, командирът на танка се подаде от отворения люк на купола, за да види какво става, и в миг се превърна в решето. 12.7-милиметровите експлозивни многоцелеви куршуми си пробиха път под пръстена на купола и снарядите в танка се взривиха.

Според Фицдуейн бе крайно време да изчезват. Самото префучаване през този ужасен терен в гънтрак, воден от такъв комплексиран състезател от Формула 1 като Стив Кент, бе достатъчно опасно и без вражия обстрел.

— „Шедоу №1“, „Шедоу №4“ — обади се Тухлата. — Мисията успешна. Качени сме, готови да излезем.

— Разбрано — отговори Фицдуейн. — „Шедоу №2“, къде сте, по дяволите?

Според плана екипажът на Лонсдейл, „Шедоу №2“, след като влезеше през мрежата, трябваше да удържи укреплението, докато Тухлата в дола под тях си свърши работата. После и двата екипажа се изтегляха заедно.

Едно шосе от укреплението горе водеше до дола със супероръдието. После щяха да прекосят околовръстното шосе под прикритието на вече преминалите други три гънтрака.

Планът не предвиждаше сблъсъка с бронеколоната от юг и развихрилата се, продължаваща все още битка. Животът обаче рядко потвърждава плановете и засега колоната, макар блокирана и понесла тежки загуби, все пак показваше зъбите си.

Когато позивната от Фицдуейн пристигна, завари водената от Шенди „Шедоу №2“ на път по шосето към дъното на долината. Според Ал Лонсдейл те се бяха забавили с минута-две по-дълго горе, но им бе трудно да устоят на изкушението и да не се възползват от предимството на доминиращата позиция и от изобилното количество боеприпаси.

— „Шедоу №2“ до „Шедоу №1“ — открито се обади в ефир Лонсдейл. — Движим се на шестдесет секунди след. „Шедоу №4“. Ще пробием заедно.

— Разбрано — каза Фицдуейн.

— Прието — отвърна Тухлата от „Шедоу №4“. — Ще направим пробив след около четиридесет и пет секунди.

— Пуснете димки! — заповяда Фицдуейн.

И трите гънтрака, потънали в мрака отвъд околовръстното шосе, изстреляха димните си заряди и с плътен облак от черен дим за секунди скриха входа на дола със супероръдието от погледа на колоната.

Димът съдържаше частици, които пречеха както на инфрачервените лъчи на приборите, така и на нормалното зрение, но това бе ненужно презапасяване, тъй като нито един от танковете Т55 и от бронетранспортьорите не притежаваше подобно оборудване. Оцелелите от механизираната колона, потресени от силата на неочакваната атака, бяха хвърлени в паника от надвисналия над тях гъст облак черен дим.

Високотехнологичните частици правеха дима по-различен от обикновения и предизвикваха сърбеж в очите, въпреки че иначе бе напълно безвреден. Веднага се разнесоха крясъци: „Нервнопаралитичен газ! Атака с химическо оръжие!“, и всяко подобие на дисциплина сред частите изчезна. Всички до един се обърнаха в панически бяг.

Изглеждаше, че „Шедоу №2“ и „Шедоу №4“ щяха безпрепятствено да прекосят околовръстното шосе и да се скрият отвъд него, когато от тъмнината изникна смътният силует на един боен хеликоптер. Той направи бърза разузнавателна обиколка, преди отново да се стопи в мрака.

— Дръпна ми фъшкията, дяволите да го вземат! — възкликна Кент и се премести на петдесет метра по-нататък.

— Ако всичко това бе само за да ни огледат, тогава нямам оплаквания — каза Фицдуейн.

Той подаде в ефира сигнал за въздушна опасност, но докато говореше в микрофона, мислите му бяха насочени към Калвин. Посегна към един „Стингър“. Проклетото чудо не изглеждаше добре. Ракетата бе цялата в дупки. Е, по-добре тя, отколкото той. Но проблемът с хеликоптера оставаше. Надолу към тях се носеха мигащи зелени трасета, а доколкото помнеше, той имаше също така ракети и бомби.

Къде си, Калвин, сине мой?

„Небесно око“ носеше не само предсказуемия риск от повреди при стрелба, но и набора си с инструменти и резервни части. Прекършените подпори бяха стегнати в кевларени шини и след пет минути Калвин отново се вдигна във въздуха. Ремонтът щеше да издържи, си мислеше той, ако избегнеше резките маневри, но все пак това бе границата на техническите му способности.