Виктор О'Рейли - Дяволската стъпка

След няколко минути постепенно се освободи.

Отвън, на летището, всичко годно за стрелба бе пуснато в действие, но не бе ясно защо. Трасиращи куршуми бясно кръстосваха небето, а на земята се редяха експлозия след експлозия.

Тя навлече върху обляното си с кръв тяло някакви дрехи, грабна своя АК-47 и изтича навън, за да разбере какво става. Очевидно бяха подложени на атака, но не можеше да се разбере дали от въздуха, или от земята.

Посрещна я пълен хаос. Ошима побягна към хеликоптера си. Край нея избухнаха боеприпаси в погреб, пламъците на цистерна с гориво лижеха небето, но хеликоптерът й сякаш бе непокътнат. Дори пилотът й бе вече седнал на мястото си.

Тя скочи вътре и след секунди бяха във въздуха.

Над Военновъздушна база Мадоа, Текуно, Мексико

Калвин направи стръмен вираж вляво и успя да избегне виещия се към него поток от зелени трасиращи куршуми. Долу бе пълна лудница. Не се водеше прицелен огън, но вероятността да бъде случайно ударен от огромното количество метал, носещо се с писък из въздуха, бе голяма и затова той побърза да се измъкне. Слезе до петнадесет метра височина и увеличи скоростта си докрай.

Докато прелиташе над едно минохвъргачно гнездо, оттам откриха огън. В бързината бяха сбъркали с преценката на обхвата и тежките им капковидни мини, вместо да паднат извън пистата върху въображаемите нападатели, се посипаха в окопите на защитниците на летището, които се виеха и чезнеха в тъмнината като горящи факли.

Малкото летало получи силен крен и Калвин трябваше да се наклони вдясно, за да възстанови равновесието му. Миниатюрната машинка бе улучена, но той реши да не си губи времето в търсене на повредата. Вместо това се съсредоточи върху адски опасното занимание да лети почти прилепнал към земята по продължение на виещото се сухо речно корито. То вървеше на северозапад в посока, която не го устройваше, но го спасяваше от нови, случайни срещи с неприятелски снаряди.

Калвин намали скоростта, включи заглушителя и се издигна. С бърз поглед установи, че една от поддържащите подпори на окачването бе прекъсната. Ако не направеше бърз ремонт, крилото щеше да продължи полета си, но корпусът заедно с него щеше да се отдели към земята. Тази перспектива никак не му се понрави. За да увеличи товара с оръжия, строго ограничен от товароподемността, той бе решил да не си носи парашута.

След като опита безуспешно да се свърже по радиото с Фицдуейн, Калвин предположи, че или е извън обхвата на радиостанцията, или наземните сили на отряд „Рапира“ са претърпели провал. Внезапно се почувства ужасно самотен. След като нивото на адреналина се понижи, усети как пипалата на страха бавно го стягат в прегръдките си. Реши, че просто няма време за страх. Той включи FLIR-a и потърси подходяща за кацане площадка. Дъното на сухото речно корито бе обсипано с нападали камъни и скални, грамади, затова той насочи погледа си към външния край на летището.

След три минути се приземи. В далечината видя, че фойерверките на пистата продължават и се зачуди какви ли щети беше нанесъл. С положителност им бе ангажирал вниманието, но въпросът бе до каква степен бяха повредени хеликоптерите и МиГ-овете. Като се измъкваше от малката си кабинка в опит да поправи счупените подпори, забеляза, че е бил улучен. Цялата предница на ватираното му яке бе разкъсана и отдолу се виждаше керамичната броня. Едрокалибреният куршум го бе улучил по диагонал и бе преминал през външните пластове на кевлара като през хартия, но после бе отразен от керамичната броня. Без малко да я остави, но бе премислил след предупреждението на Фицдуейн.

Калвин седна на един камък и близо две минути трепери като лист. Спазъмът приключи, след като изведнъж скочи и повърна. Почувства се слаб, но отново дееспособен и затова пак се залови за работа.

Извън Дяволската стъпка, Текуно, Мексико

Фицдуейн направи безуспешен опит да си погледне часовника и тегли една майна на Стив, който рязко даде с гънтрака на задна и се изтегли с около тридесет метра. Един танков снаряд се взриви на хълма точно зад мястото, което току-що бяха напуснали, и ги обсипа с осколки.

Тактиката бе „гръмни и изчезни“, но с развоя на битката, когато и врагът започна да схваща правилата, се оказа доста разумно да наблегнат повече на „изчезни“. Точно тогава се проявиха истинските качества на водача, който нямаше време да следва стриктно указанията на командира си. Трябваше да усеща разположението в бойното поле и да следва собствената си интуиция.