Виктор О'Рейли - Дяволската стъпка

Казармите, Дяволската стъпка, Текуно, Мексико

Реймън провери дали малкото прозорче е затворено и след това запали донесените шест свещи. Той обичаше да я гледа на светлината им и бе превърнал тези срещи в нещо като своеобразен ритуал.

Тя пресметна, че това бе осмото му посещение. Явно, разсъдъкът й бе по-здрав, отколкото си мислеше. При последното си идване Реймън я бе съблякъл и когато зацапаните й дрехи паднаха, тя бе очаквала да се случи неизбежното. Не би могла да му се противопостави. Окованата жертва бе мечтата на всеки насилник. Но той не бе я изнасилил. Вместо това я изми, погрижи се за раните й и й даде вода, допълнителна храна, витамини и антибиотици. Спасяваше й живота.

Гласът и другите терористи си мислеха, че я изнасилва при всяко свое посещение, но всичко, което искаше той, бе да я съблече, да я съзерцава на светлината на свещите и да й говори. Разговорите им не бяха на тема секс. Той мълвеше за своето създание, за разрушенията, които би причинило, и за славата, която би му донесло. Говореше за снаряда, който би изстреляло, и за нервнопаралитичния му заряд. Отклоняваше се в технически подробности и надълго и нашироко обясняваше защо водородът е най-добрият носител от всички други, които Бул изобщо си бе представял.

Постепенно Катлийн осъзна, че личната й съдба не бе от съществено значение за предстоящото развитие на събитията. Касапницата, която извратеният ум на Реймън бе подготвил, трябваше да бъде предотвратена.

Докато държеше ръката й, той не спираше да говори, а тя продължаваше да го насърчава.

Чифуне се приготви да влезе в стаята на Катлийн.

Фрийман завъртя дръжката на вратата и с рязък тласък я отвори широко. Навсякъде имаше свещи, а сред тях Чифуне успя да види една гола фигура, прикована към стената.

— Свои, Катлийн! — извика силно тя.

Катлийн! На пръв поглед това не бе тя. Контрастът между красивата, добре сложена жена, която познаваше от Ирландия, и тази измъчена фигура бе наистина потресаващ. В гърлото й се надигна горчилка. Взе на прицел една друга фигура, европеец в пустинно хаки, но десета от секундата преди да го застреля, Катлийн изкрещя:

— Не! Не го убивай! Той ни трябва!

Чифуне изръмжа и блъсна Реймън в стената.

Обърна го и му овърза китките със скоч. Изпитваше огромното желание да му пусне един заряд през главата, но се вслуша в молбата на Катлийн. Ако тя, преживяла всички перипетии, искаше да запази живо копелето, явно имаше основателни причини за това. Иначе би го пречукала на място.

Фрийман махна превръзката от очите на заложницата, после измъкна от едно гнездо в колана си чифт клещи и преряза веригите. Катлийн, това определено бе тя. Плачеше и сочеше мъжа в хаки:

— Не трябва да го убивате. Нужен ни е, той знае много.

Фрийман я уви в дрехите, като отгоре им нахлузи една бронирана жилетка.

— Хюго е отвън — каза й той. — Ще те заведем у дома — посочи Реймън. — Ами този копелдак, приятел ли ни е, или враг?

Катлийн го погледна и потърка с ръце очите си.

— Той е един от тях, но трябва да го вземем, знае твърде много.

— Разбрано — кимна Фрийман.

Грабна я и я метна на рамото си, беше се упражнявал със седемдесеткилограмови чували. В сравнение с тях тя бе обезпокоително по-лека.

— „Шедоу №1“ — обади се Чифуне. — Казармите на Яибо са прочистени, а Катлийн е с нас. Добре е. Имаме пленник. Сега тръгваме.

— Разбрано, „Шедоу №2“ — отговори Фицдуейн. При тази новина се замая от облекчение, но положи усилия да се концентрира. — Изчезвайте адски бързо оттам. Имаме си гости, идващи от юг по околовръстното шосе. Очаквано време на пристигане — по-малко от пет минути.

Пленник ли? Трябваше да няма пленници. Чифуне, както и другите знаеха това, така че сигурно имаше някаква причина.

— „Шедоу №4“ — обади се Тухлата. Той се намираше в бункера на супероръдието и обработваше пусковия механизъм с помощта на Хейдън, докато сержант Ога пазеше отвън. Обезобразените тела на лостовите Яибо лежаха така, както ги бе заварила смъртта. — Вътре сме, но ни трябват най-малко още седем до десет минути. Повтарям, седем до десет минути.

Фицдуейн направи бърза преценка. В лагерите понастоящем имаше четири екипа. Два от тях бяха прочистили казармите на Яибо и, изглежда, щяха да се измъкнат навреме, но останалите два щяха да бъдат отрязани от приближаващата вражеска колона. Тя щеше да овладее цялото шосе от главния лагер чак до долината със супероръдието. В тъмнината той смяташе да ги накара да преминат незабелязано през колоната, но това означаваше да изоставят гънтраковете и без тях да стигнат до мястото за отлитане на четиридесет километра оттук. За разлика от простата логика, последствията бяха шибани, но изборът им бе крайно ограничен.