Виктор О'Рейли - Дяволската стъпка

Суперкапанът, монтиран и на гънтраковете, бе изключително ефикасен, но за сметка на повишаване на въртящия момент се намаляваше мощността на двигателя. Параметрите на системата можеха да се променят от водача, но при пълното й натоварване предимството да бъдеш почти безшумен се заплащаше със снижаване на максималната скорост от над сто и тридесет до около петдесет километра в час. Летейки над пустинния терен, с лице, подложено на напора на студения свеж вятър, и с почти безшумен двигател, той се чувстваше като гигантска хищна птица.

Северната част на околовръстното шосе бе тъмна. Не се виждаха фарове на камиони. Той се взря през FLIR-a и проследи по-внимателно пунктираната линия на шосето. Все още нищо не се забелязваше. Отрядът „Рапира“ не бе застрашен от север. С юга трябваше да се занимава шефът, тъй като Калвин видя светлините на летището да изникват отпред. Явно не очакваха враждебни действия. Главният портал, казармените помещения и хангарите за ремонт и поддръжка бяха осветени. Пистата тънеше в мрак.

В обградени с пясъчни чували клетки стояха паркирани шест изтребителя МиГ 23 и близо до тях още четири, подредени по подобен начин хеликоптера.

Калвин направи обиколка на летището от почетно разстояние, изучавайки всяка подробност през FLIR-a. Така се бе упражнявал, че бе в състояние да изстрелва през всеки десет секунди по една точно насочена граната. От по-близо забеляза около базата позициите на половин дузина гнезда на тежки картечници. Може и да не бяха предназначени за противовъздушна отбрана, но все пак, ако го забележеха, като нищо можеха да му стъжнят живота.

— Калвин, не се прави нито на герой, нито на перфекционист — поръча му Фицдуейн. — Как ще защитиш честта на специалните въздушни сили, ако се превърнеш в постоянна част от пейзажа на Текуно? Направи каквото ти е по силите само с едно прелитане и после изчезвай яко дим.

Калвин се поусмихна, като се приготви за атака. Възнамеряваше да се ограничи с унищожаването на въздушната сила, струпана на открито. Всичко друго в хангарите за ремонт едва лишеше да е в състояние да излети навреме и да представлява някаква заплаха. За нещастие той не забеляза скрития в един от тях пътнически хеликоптер, оставен там за почистване на стъклата. Ползваше се от Рейко Ошима и се намираше на летище Мадоа, защото Ошима прекарваше точно тази нощ с генерал Луис Бараган. Без да подозира за присъствието им, Калвин се приготви за атака.

Дяволската стъпка, Текуно, Мексико

Чифуне се качи на втория етаж в помещенията на Яибо с ясно запечатана в паметта си схема.

Тоалетна с четири отделения. Спално помещение с тридесет и шест легла и пътека посред тях. Две срещуположни стаи в дъното на коридора. Катлийн вдясно, Ошима, която понякога се мяркаше насам, вляво.

Чифуне се насочи вдясно, а Чък Фрийман с Грейди — вляво. Пълно мълчание. Това бе толкова пъти тренирано, че бе се превърнало в инстинктивен рефлекс.

Етажът бе тъмен, но тя гледаше отлично през собствените си очила за нощно виждане. Нямаше други цветове, освен зелените сенки, преливащи в черно, й червената точка на лазерния оптически прицел, която иначе бе невидима за онези без очила и подходящ филтър.

От едно от леглата се надигна някаква фигура и сънливо се затътри към тоалетната. Докато търсеше пипнешком електрическия ключ, Чифуне му пусна два куршума в тила, подхвана свличащото се тяло и го положи на земята. От черепа му рукна черна течност. Тя провери и другите отделения в тоалетната, всички бяха празни.

В тридесет от леглата все още имаше хора.

Чифуне откри огън, а след част от секундата я последва и Чък Фрийман. Оръжията бяха почти безшумни, а изхвърлените гилзи падаха в платнени торбички, без да се чува тракането им по пода. Разкъсаните от куршуми тела се виеха в гърчове, черна кръв плискаше по чаршафи и завивки и стичайки се по пода, се разливаше в голяма локва. Нападателите се придвижваха напред и стреляха непрекъснато с премерени откоси от по три куршума, а Грейди ги следваше с довършващи изстрели в главите.

Един терорист се надигна с писък и се пресегна за оръжието си, но с дълъг откос от пет 10-милиметрови бронебойни куршума Чифуне го запрати с разкъсано тяло обратно в леглото.

В дъното на помещението един Яибо извади и зареди оръжието си, но отхвръкна назад и се свлече в коридора с дупка в главата и с друга в гърлото — и двете подарък от Грейди.

Двойка любовници, делящи едно легло, се надигнаха панически, като видяха как мъжът до тях се разтресе в конвулсии и се строполи по гръб, но куршумите на Фрийман ги приковаха слети във вечна прегръдка.