Виктор О'Рейли - Дяволската стъпка

Хори-сан, макар и вече мъртъв, бе успял да предаде щафетата и да изпълни смисъла на живота си. Тези, които го убиха, щяха да платят скъпо и прескъпо за престъпленията си. Очакваше ги неизбежното възмездие.

— Искрено съжалявам, Чифуне — каза Фицдуейн. — Съжалявам за това, което се случи, и за това, че се наложи да го покажа.

Чифуне вдигна пълните си със сълзи очи.

— Беше необходимо — каза тя. — Всички трябва да сме наясно, да знаем.

Хората се умълчаха.

С пребледняло лице Чифуне пак се вгледа в стопкадъра.

— Това ме кара да се срамувам, че съм японка — промълви тихо тя. — Защо сред нас има хора, способни да вършат такива злини? Какво не ни е наред?

— Няма от какво да се срамуваш, Чифуне — възрази Калвин. — Човекът, който загина, също бе японец. Във всички нации има и добри, и зли хора. Просто така е устроен светът.

Чифуне повдигна ръка и нежно положи двата си пръста на екрана на монитора със застиналия образ на умиращия. Това бе спонтанен жест на съпричастност и на последно сбогом.

Фицдуейн изключи видеото, екранът опустя и за известно време настъпи тишина. Тя бе напълно уместна. Никой не познаваше загиналия, но той им бе колега. Отдаваха му заслужена почит.

Групата се разпръсна, но Калвин остана, повъртя се малко, после се изкашля и каза:

— Бих желал да променим летателния план. Отдавна си мисля, че мога да свърша нещо повече от едно обикновено въздушно прикритие.

Фицдуейн го изгледа внимателно. Беше му приятно да се отърси от тягостните мисли и да се концентрира върху технически проблем, а и Калвин обикновено си заслужаваше да бъде изслушван.

— Не мислиш ли, че малко си позакъснял с идеите си?

Донякъде Калвин му напомняше за американския генерал Били Мичъл. Мичъл бе отстоявал ползата от участието на въздушни сили при военни действия с такъв ентусиазъм през двадесетте години и бе срещнал такава твърдоглава съпротива, че бе даден на военен съд, преди заслугите му да бъдат оценени впоследствие.

Калвин притежаваше същото усърдие, що се отнася до ролята на десанта в операциите на спецчастите. Той бе не само опитен летец, но имаше определени възгледи върху предимствата на въздушната поддръжка и заедно с Фицдуейн надълго и нашироко бе обсъждал тези проблеми. Калвин кимна.

— Трябваше по-рано да ти го кажа, но първо исках да повися малко над терена. Сега съм вече сигурен, че е във възможностите ми, а и това не би променило плана на наземната операция.

— Какво имаш предвид? — запита Фицдуейн.

— Да ударя по летището Мадоа — отвърна Калвин. — Когато се измъкваме след нападението от базата, най-голямата заплаха ще дойде от въздуха, особено от бойните хеликоптери. Единствено те могат да ни преследват и да се противопоставят на скоростта и повратливостта на гънтраковете. Разбира се, знам, че притежаваме противовъздушна защита, но мисля, че е по-разумно да ги унищожа още на земята.

Фицдуейн се позамисли. Делтапланът бе малка машинка и досега бе изпълнявал само разузнавателните си функции.

— Кога възнамеряваш да го сториш? Няма начин да удариш по летището, без да вдигнеш по тревога вражеските летци. Да замеряш с камъни гнездото на осите, не е най-добрата идея.

Калвин се усмихна.

— Бих предложил да нанеса удара след наземната атака срещу Дяволската стъпка. Така военновъздушната база Мадоа няма да предупреди целта, преди да нахлуем, а когато междувременно целта ги повика, те ще бъдат твърде заети със собствените си проблеми, за да отговарят.

— Наистина ли мислиш, че ще можеш да нанесеш толкова големи щети? — попита Фицдуейн. — Няма да ти остане много място за полезен товар при наличието на FLIR.

— Дори и с FLIR то е двуместно — каза Калвин. — Това значи, че ще разполагам с около деветдесет килограма играчки, което прави десет гранати, една тежка картечница Ultimax и един четиридесетмилиметров гранатомет помпа и пак ще остане място за още нещо. Грози ги сериозна заплаха от небето, защото сателитните снимки показват самолетите им, групирани на открито по земята. Нямат укрепени с бункери хангари. Смятат, че не са им, нужни, тъй като предполагат, че никой тук не ги заплашва. Никой, освен дявола не се мярка по тези места, а те го имат за другарче.

Фицдуейн се усмихна.

— Много забавно, Калвин. Направо шантаво!

Той обмисли предложението, а после събра и другите да го обсъдят заедно. След пристигането на Калвин те доста се бяха привързали към неговата летяща играчка и никак не им се искаше да го подлагат на риск. От друга страна, тежковъоръжените хеликоптери не бяха приятна перспектива.