Виктор О'Рейли - Дяволската стъпка

Не, засега Хори щеше да умре сам.

Близо до Дяволската стъпка, Текуно, Мексико

— Ето го и небесното ни око — каза Чък Фрийман, един от контингента на Делта, залепил очи към мощен бинокъл. — Вижте го само как каца копелето. Кълна се, че Калвин първо е полетял, а после е проходил.

Фицдуейн се усмихна и вдигна бинокъла си за нощно виждане в указаната от Чък посока. Точно навреме, за да види как Калвин изпълнява едно от прословутите си приземявания. Летецът се възползва докрай от подемните свойства на двустенното крило и много ниската инерционна скорост на делтаплана и не толкова приземи, колкото спусна малкия летателен апарат след едно деликатно планиране при изключен двигател. Със силно намалена от челното въздушно съпротивление скорост, делтапланът пропълзя само няколко метра, преди окончателно да спре.

Явно напразни са били тревогите на Фицдуейн за възможността за излитане и кацане в условията на силно пресечена местност. Калвин бе в състояние да излита и каца почти отвсякъде. Решението да вземат микролета се бе оказало правилно. Картите и сателитните снимки не им вършеха работа при по-незначителните подробности на терена и в няколко случая разузнаването от въздуха им помогна да заобиколят препятствията. Гънтраковете можеха да се справят с повечето терени, но рововете, проломите и сухите речни корита създаваха затруднения. Разбира се, с лебедковия механизъм за самоиздърпване можеха да се преодолеят дори почти отвесни повърхности. На всяка машина бе монтирана лебедка с четиридесет и девет метрово въже, но издърпването или спускането им се извършваше досадно бавно, а губенето на време бе лукс, какъвто „Рапира“ не можеше да си позволи.

Фицдуейн и Фрийман помогнаха на Калвин да сгъне делтаплана и да го прибере в походния му контейнер.

— Разузнавачите се връщат, полковник — каза Калвин. — Би трябвало да са тук след около двадесет минути.

Той носеше черен огнеупорен гащеризон, черна броня върху тялото и черен шлем и щеше да прилича малко на Батман, ако не бе навлякъл най-отгоре и черното си яке с качулка и подплата от гъши пух. В пустинното плато нощем бе студено. Още по-студено бе при полет в открита кабина, така че Калвин, добре опакован и издут, наподобяваше закръглен пингвин. А с очилата за нощно виждане видът му бе още по-ужасен.

Фицдуейн си помисли, че от тази гледка на местните лешояди им е замръзнало лайното от ужас. В района, изглежда, нямаше други, по-симпатични представители на птичия род.

Тъй като Калвин бе препоръчан от доверени хора и екипът бе набързо сглобен, отначало Фицдуейн не бе прегледал досието му. Спецчастите не бяха, обременени с команден офицерски състав, а и всеки, изглежда, се обръщаше към Калвин с първото му име, поради което Фицдуейн го прие за сержант. Въпреки че изглеждаше далеч по-млад, оказа се, че е майор. Но важен беше не рангът, а какво можеш и тук пилотът се оказа ужасно ценна придобивка.

След минути на около километър разузнавачите бяха засечени от монтирания на мачтата на гънтрака на Фицдуейн FLIR 36 36 Forward Looking Infrared — буквално „Гледане напред с инфрачервени лъчи“. — Б.пр. .

Докато ги разпознаят, към тях бяха насочени оръжия. Скоро те влязоха в района на укритието. Добре се ориентираха в тази камениста пустош, но не бе лесно да довериш живота си единствено на високите технологии. Въпреки че използваха традиционните методи, те притежаваха и GPS-устройства за глобална позиция, които определяха точното местонахождение чрез приемане на фиксирани сигнали от навигационен сателит.

Фицдуейн отпусна на разузнавачите няколко минути да похапнат и после свика всички на инструктаж. За статив на картата той използва плоския капак на машинното отделение в задната част на гънтрака.

Планът на базата на терористите бе актуализиран и допълнен от наблюденията на дозорния отряд през последното денонощие. Докладвани бяха и най-малките подробности. Цялото електронно разузнаване в света не можеше да замени ролята на човешкия фактор. Тези хора бяха усетили структурата на вражеската позиция. Бяха се озовали достатъчно близо, за да протегнат ръка и почти да докоснат тези, които искаха да ликвидират. Но първо бяха огледали и проучили целта. Планът на атаката не претърпя промени. Внесоха малки корекции в детайлите, но това бе в реда на нещата.

Фицдуейн обобщи:

— Както вече сме съвсем наясно, защото обратното означава, че яко сме загазили, целта ни, Дяволската стъпка, се състои от две глухи долини, разделени от един рид. В Салвадор, дола вляво по фронта, се намират хората. Дали, долът вдясно, е зает от супероръдието и сградите за обслужване и поддръжка. Поради това, че супероръдието ще е адски шумно, когато произведе изстрел, Дали е безлюден нощем, ако не смятаме стражата, а тя е малобройна, защото са наблегнали върху кръговата охрана. Ще излезем на ударна позиция в 22,00 часа. В 1,00 часа, след като сме прекарали три часа в оглед и точна преценка на противостоящите ни сили, ще атакуваме. Нападението ще бъде осъществено безшумно и едновременно от всички бойни единици. „Шедоу №4“ ще се промъкне в Дали и ще стори това, което трябва да бъде сторено на супероръдието. „Шедоу №2“ ще обезвреди укреплението върху централния рид. „Шедоу №3“ и „Шедоу №5“ ще нахлуят в Салвадор, ще нападнат помещенията на терористите Яибо, ще измъкнат Катлийн и ще избият всички членове на бандата, в това число и Рейко Ошима, ако имаме този късмет. „Шедоу №1“ — моята машина — ще парира евентуалната контраатака откъм околовръстното шосе и ще координира действията. Калвин ще кръжи над нас и ще ни уведомява за всички приближаващи неприятности. Нападаме и се измъкваме за двадесет минути — и нито секунда повече! Паузи за вземане на душ, ползване на тоалетна и бръснене не се предвиждат. Така. Сега към детайлите.