Виктор О'Рейли - Дяволската стъпка

Ошима си премълча. В очите й за миг проблесна яростно пламъче, но сведе покорно глава. Поседя малко така, после я сведе още по-ниско. След броени секунди Бараган с изненада установи, че най-любимият му придатък, изглежда, се бе възстановил, и затова се отпусна в леглото, за да продължи с удоволствията и размишленията.

Реймън бе доволен и разпределяше доставките. Ошима бе изтеглена при бъркотията с американците, преди да стане някоя голяма беля. Валиенте Зара беше елегантно очистен. Хората от PRI щяха да се върнат на власт, както си му е редът, а Диего Куинтана — да ги манипулира заедно с президента Маринас дори и с вързани зад гърба си ръце. И най-важно от всичко — базата бе сигурна. Защитата на платото бе непреодолима, а обединените в и около Дяволската стъпка сили биха се справили и с най-Мащабната акция, каквато американците едва ли ще предприемат. Ако медиите бяха прави, то цялата твърдост и решителност на президента Джорджи Фолс бе слязла в гащите, недостатъчна за нищо повече от това.

Бараган изстена от удоволствие, когато Ошима го докара до върха на екстаза. Тя приповдигна глава, но я задържа в сведено положение. После се пресегна и разпусна косата си. В сумрака на стаята сега бе почти невъзможно да се разбере изразът на лицето й. Тази предпазна мярка едва ли бе нужна. Тъй като бе извън обсега на ръцете му, той я притисна леко с крака в знак на благодарност и заспа.

Слабото място в плановете на Бараган е очебийно, разсъждаваше Ошима. Той и Куинтана са мотивирани от парите и затова приемат супероръдието просто като средство за възпиране. Оставете ни на мира и ние ще ви оставим на мира. Всичко, което искаме, е една малка държава, наречена Текуно.

Но Рейко Ошима кроеше съвсем различни планове, а нейната група терористи Яибо държеше под контрол вътрешния кръг на охраната заедно със самото супероръдие. Една независима държава. Текуно бе най-малкото предизвикателство, сравнено с възможността да бъдат нанесени тежки поражения върху самите Съединени американски щати.

Един такъв удар малко ще укроти всепоглъщащата я понякога ярост, а фактът, че е нанесен от самата нея, ще я утвърди още веднъж като фактор в тероризма, с който трябва да се съобразяват. Тя би могла да се завърне в Япония и към нея биха се присъединили още последователи. Системата бе скапана и щеше сама да тупне в краката й като гнил плод.

Първият изстрелян от супероръдието снаряд трябваше да е пробен. Е, нямаше да бъде такъв… Вместо него щеше да бъде изстрелян малък снаряд, руско производство, насочен точно към онзи район във Вашингтон, известен под името Хълма. Бойната глава не бе ядрена, а и нямаше нужда. Все пак тя бе в състояние да нанесе поражения в жива сила, съизмерими с тези от Хирошима.

Японските политици, подчинени от половин век на волята на Америка, щяха да надигнат вой до небето и да завъртят опашки в показен дипломатически жест на съпричастност. Хората в Япония обаче щяха да я подкрепят. Те не бяха забравили, те никога нямаше да забравят.

Рейко Ошима никога нямаше да им позволи да забравят. Тя се изтегна в леглото. Генерал Луис Бараган продължи да хърка. Той посвоему не е лош, помисли тя. Но не можеше да става и дума за сравнение с единствения човек, когото изобщо бе обичала някога — терориста с прозвището Палача. Но любимият й бе мъртъв и оттогава реши да не допуска никого близо до себе си. Скоро и Бараган щеше да умре.

Бяха я учили, че в този занаят приятелите са тези, които те предават, и тя не бе забравила този урок. Вътрешният кръг на терористите от Яибо редовно бе подлаган на чистки. Този ефикасен метод го практикуваха оцелелите терористки лидери и диктаторите. А Сталин, който бе извършил най-големите чистки, бе умрял в леглото си.

Изглежда, бе някакъв парадокс, но за да оцелееш в света, който тя бе избрала, трябваше да избиеш приятелите си. Най-добре бе, когато смъртта обслужваше определена цел. Бараган бе прав — засега Реймън трябваше да бъде коткан, което означаваше, че жената на Фицдуейн не биваше да пострада физически. Затова пък би било забавно да се види как би реагирала на екзекуцията — нещо, което тя не би понесла. Това ще я потресе и евентуално ще я тласне в прегръдките на Реймън — едно своеобразно малко отмъщение.

Кой да бъде екзекутиран? Никакъв проблем. Кой бе й служил най-добре и най-вярно? Кой й бе помогнал, след като се бе измъкнала от Токийския залив?

Хори щеше да умре. Не заслужаваше смъртта, но събитията сочеха, че най-вероятно той би я предал, като най-близък. Съвсем отскоро Джин Ендо завладя не само леглото, но и мислите й. Млад и предан, беше се представил добре в Съединените щати. Но вече си изпяваше песента, винаги имаше и други като него. Ендо-сан също щеше да загине, но може би не в този момент.