Виктор О'Рейли - Дяволската стъпка

Дана изведе гънтрака на огнева позиция, а после се върна да вземе и 40-милиметровия си гранатомет. Под себе си забелязаха настъпилата паника сред редиците от палатки, породена от обстрела на колоната по околовръстното шосе. Прозвучаха клаксони, танкови екипажи се втурнаха към машините си. Бягаха към гнездата с минохвъргачките. От палатките се изсипа още войска, а офицерите крещяха и се опитваха да въведат някакъв ред.

Първата мина на Ал Лонсдейл избухна в самия център на редиците от палатки, последвана почти едновременно от огъня на Дана и Шенли. Бронетранспортьорите избухваха в пламъци, а екипажите им изхвърчаха от тях в огнен водовъртеж над станалата на решето от 40-милиметровите гранати тънка броня. Дана ги обливаше с коктейл от бронебойни, експлозивни и бризантни откоси от по три куршума с цикличната последователност от 350 изстрела в минута. В тясното, затворено пространство на лагера пораженията бяха ужасяващи. Всяка граната с повишена експлозивна мощ имаше радиус на поражение от пет метра. Той бе увеличен от зелените трасиращи куршуми на тежката картечница на Шенли.

От гънтраковете, разположени по възвишенията срещу главния вход на лагера, се стовари допълнително ужасяващ огън. Гранатите със съсък излитаха от гранатометите и подсилваха хаоса, предизвикан от потока бронебойни куршуми на тежката картечница Ultimax и оглушителния трясък на „Дилджър“.

Танкът, защитаващ главния вход, избухна в пламъци. Един друг Т55 с разкъсана верига се въртеше бавно около оста си, докато един снаряд не му отнесе купола. Полковникът, командващ бронирания батальон, се опита да достигне с бяг командирската си машина, но докато се качваше в нея, бе изкормен от снаряд на „Дилджър“. Бронетранспортьорът избухна в пламъци, които го погълнаха заедно с командира.

Лазерните прицели, приборите за нощно виждане и оптиката със силно увеличителна способност не само даваха огромен шанс за попадение от първия изстрел, но от такова близко разстояние превръщаха убиването от война в нещо смущаващо лично. През визьорите на оптическите прицели врагът изглеждаше на една ръка разстояние, а когато бързите осколки и експлозивни заряди пронизваха и разкъсваха на части телата на войниците, можеше да се види всяко отделно изражение.

Във вихъра на битката гледката на тези ужасии не правеше впечатление на малобройните атакуващи сили. Беше въпрос на оцеляване, на живот и смърт, и такива гледки се забравяха още след първия поглед.

Изтреблението продължи с безпощадна прецизност.

Военновъздушна база Мадоа, Текуно, Мексико

Рейко Ошима лежеше по гръб със свити в коленете широко разтворени крака и с ръце, вкопчени в металната облегалка на казарменото легло. По челото й бяха избили капчици пот, а слабините й лепнеха. Основното развлечение на генерал Луис Бараган, доколкото това я засягаше, се състоеше в комбинация от издръжливост и въображение, а той я чукаше вече няколко часа. Преди малко, тъкмо когато почти бе стигнала до поредния си оргазъм, той се бе изтеглил от нея и сега, изправен до прозореца, се взираше в нощното небе. Когато запали цигара и се обърна да я погледне, тя забеляза, че членът му бе все още твърд и изправен.

Искаше й се да го удари, да му причини болка, но бе безпомощна със завързаните си към металната рамка ръце. Той й изпрати ослепителна усмивка с белите си зъби, а после приближи с горящото в затъмнената стая червено връхче на цигарата си. Очите й се спряха на огънчето и го проследиха как бавно се спуска към нейния скут.

Тя стисна зъби в очакване на острата болка и внезапния изблик на силно сексуално удовлетворение, когато Луис пак я обладае и довърши с тласъци. И после пак отначало, но винаги в различен вариант. Може би следващия път щяха да си разменят ролите, това бе интригуваща перспектива…

Небето се озари от силен блясък, последван от гръмотевична експлозия. Прозорците се пръснаха на парчета и тя чу откоси от картечен огън. Ръцете й инстинктивно, но безуспешно дръпнаха връзките си.

— Срежи ги бе, глупак! — изкрещя тя на Бараган, като премести взора си от прозореца към своя любовник.

Но той изглеждаше като вцепенен. Цигарата падна от ръката му. Направи няколко несигурни стъпки към нея и рухна върху тялото й. От разкъсаното му от парче стъкло гърло рукна пурпурна кръв.

Тя лежеше и пищеше от ярост, разочарование и отвращение, докато димящата кръв на Бараган бликаше върху нея и се стичаше в подгизналото легло. После забеляза до дясната си китка парчето стъкло и затърка кожената ивица по острия му ръб.