Дэвид Игнатиус - Богове на измамата

— Сведенията ти бяха много добри, Фарес. Номерата на телефоните, които са включени в списъка ви за наблюдение. Интернет страниците, които не са безопасни. Игрите, които играеше с нас, за да ни накараш да се покажем. Фактът, че знаеше кодовете ни, дори кодовото име, което използвам за куриерите си — Рауф. Отначало мнозина от нас решиха, че е номер, като всички останали номера на ЦРУ. Нямаше смисъл. Защо човек от ЦРУ ще предава такава информация на Ал Кайда, освен, за да ни измами? Но информацията беше наистина много добра. И после ни изпрати съобщение, че наистина си мюсюлманин, и когато проверихме семейния ти архив, решихме, че може и да е вярно. Това беше причина, която можехме да разберем. Кое е по-лошо от това да бъдеш мюсюлманин в земята на куффар и джахил , неверниците и непросветените? — Спря и погледна Ферис, изучаваше го с черните си очи.

— Аз съм сам — отвърна Ферис. Щеше да каже още нещо, но спря. Все още не знаеше кои са правилните отговори, но поне това беше сигурно: беше сам.

— И после, когато ни съобщи чрез посредника си, че искаш да дойдеш при нас и да бъдеш част от нас, си помислихме: този човек или е луд, или всичко е вярно. Той е такъв, за какъвто се представя. Остана единствената проверка: да се срещна с теб и да видя какво имаш за нас. Само така можем да разберем дали златото е истинско.

Ферис мълчеше. Не искаше да направи погрешна стъпка и реши, че мълчанието ще му е от полза повече, отколкото многото приказки.

— Вярно е — каза той накрая. — Аз съм такъв, какъвто ви казах.

— О, да — каза Сюлейман. — Сигурен съм. — Но Ферис можеше да разбере от гласа на родения в Сирия мъж, че в действителност далеч не е сигурен в искреността му.

Ферис се нуждаеше от повече информация. Все още действаше пипнешком. Беше явно, че размяната на любезности е към края си и че скоро ще започне истинският разпит. Помъчи се да измисли как може да научи повече, без да се издава. Имаше нужда да разбере как е събрана Сюлеймановата версия на реалността. В момента имаше само догадки. Трябваше да разбере повече.

— Радвам се, че сте се вслушали в посредника ми — каза Ферис. — Това беше важна част от плана ми.

— О, да. Имахме доверие на господин Садики. Познаваме го от много отдавна. Той е приятел на наши приятели. И когато започна да ни предава съобщения от теб, се заинтересувахме. И разбрахме двойната игра, която играеш, така че срещите ти с хаджи Омар да не будят подозрение. О, да.

— А атентатът в Инджирлик? — попита Ферис. Все още пробваше, за да види колко знае Сюлейман.

— Това беше много добре. Фалшивият атентат. И как само накара всички да повярват, че го е направил хаджи Омар, за да си прикриеш следите. Много добре. Трябваха ни няколко дни, за да го разберем. — Очите му се присвиха и заприличаха на цепки, устните му се извиха в тънка неразгадаема усмивка. — Искам да кажа, мисля, че разбираме. Но по-късно ще видим, нали? Ти си приятел, Фарес. Ти си част от умма , от Дар ал Ислам 63 63 Домът на исляма (араб.). — Б.пр. . Ти ще ни помогнеш.

Ферис се облегна на стола. Сега виждаше още парченца. Някой беше давал на Садики съобщения, които да предава по мрежата на Ал Кайда след всяка от срещите си с Ферис. Беше направил така, че да изглежда сякаш Ферис използва Садики като таен канал до Ал Кайда — което беше вярно в известен смисъл, но този някой го беше обърнал наопаки. И вече ставаше ясно, че Омар Садики не е отвлечен от Ал Кайда, както бе мислил Ферис, а от този, който дърпаше конците на това куклено шоу. Но щом като Садики въобще не беше отвлечен, защо бяха взели Алис? Все още му беше прекалено сложно да разбере. Знаеше само, че Алис е свободна. Върна се обратно към тази главна линия. Тя беше жива. Това беше единственото, което имаше истинско значение.

— Благодаря ти, че пусна Алис Мелвил да си върви — рече Ферис. Думите се изплъзнаха от устата сами. Това беше единственото чувство, което не беше инсценирано, единственият елемент от пъзела, който си мислеше, че разбира. — Тя не е мюсюлманка, но аз много я обичам.

Сюлейман рязко изправи глава, като животно, чуло шум, който не му се нрави.

— Съжалявам. Какво каза? Коя с Алис?

— Само искам да ти благодаря. Затова че пусна Алис Мелвил да си върви — в Хама, при водните колела. Бях много признателен. Това е всичко.

Сюлейман протегна ръце към Ферис с дланите нагоре в знак на невинност.

— Но, Фарес, не сме пускали тази жена Алис. Как бихме могли? Защото най-напред не сме я отвличали. В интерес на истината дори не знам коя е. Алис? Сега ме разтревожи. Чудя се дали не ми погаждаш някой номер?