Дэвид Игнатиус - Богове на измамата

— И после какво ще направят?

Хани се наведе към американеца. Говореше тихо, успокояващо.

— Ще я пуснат. Когато разберат, че не може да им даде информацията, която искат, ще я пуснат да си върви и ще се опитат да си набавят информация по някакъв друг начин. Тези хора са убийци, но не са глупави. Това поне го знаем.

— Какво мога да направя аз? — попита Ферис. Най-много му тежеше безсилието. Чувстваше се по същия начин, по който би се чувствал родител, ако детето му е заплашено от смъртна опасност. „Нека бъда аз, не тя. Вземете мен. Нека аз страдам. Защо трябва невинен човек да страда за нещо, което би презрял, ако знаеше за него?“

Хани го погледна разбиращо. Искаше да го окуражи, но не можеше.

— Нищо не можеш да направиш, скъпи мой. Освен да чакаш.

Шефът на службата на ЦРУ във Виена го беше нарекъл „Нокията на Сюлейман“. Телефонът, който австрийската полиция беше открила, след като Агенцията за национална сигурност беше подслушала гласа на сирийския главен плановик след врявата, която се беше вдигнала около Хари Мийкър в Пакистан. Началникът на австрийското разузнаване го беше предал на шефа на службата на ЦРУ, който го беше изпратил право в Лангли, с първия самолет. Техниците на Хофман го огледаха до най-малки подробности, но не успяха да намерят нищо полезно. Сим картата, както се оказа, беше използвана само за обаждането, което бяха успели да засекат. Но Хофман за всеки случай го включи в зарядното, за да не изгасне.

На 4 януари „Нокията на Сюлейман“ звънна само веднъж. Не беше обаждане, а есемес. Когато го прочете, Хофман първо се втрещи, а после се разтревожи. Все едно канал се беше запушил и тръбата връщаше обратно, през телефона, право в офиса му. Текстовото съобщение гласеше: „Господин Ферис, моля обадете се на госпожица Алис, 963–5555–8771“. Мобилен телефон в Сирия. АНС и ЦРУ можеха да проверят сирийската документация и да видят кой е купил симкартата от „Сиртел“ за този номер, но не и кой се обажда. Телефонният номер беше като превръзка за еднократна употреба. Беше използван веднъж и изключен. Хофман дълго мисли какво да направи и реши, че няма друг избор. Обади се на Ферис и му прочете съобщението.

Аман/Дамаск

Първата мисъл на Ферис, когато Хофман му прочете краткото съобщение, беше: „Тя е жива!“. Хората, които я държаха, знаеха за връзката й с него. Искаха да я разменят, да пуснат нея с надеждата, че могат да хванат приятеля й от ЦРУ. Вече бяха разбрали, че тя не знае нищо, и затова щяха да я използват като стръв. Но за да спасят Алис, някой трябваше да заеме нейното място. Ферис си записа телефона, продиктуван му от Хофман. Потеше се в студения си офис.

— Тя е жива — повтори на глас.

— Може би — предупреди го Хофман. — Поне искат да си мислиш, че е жива. Това е добрата част.

— Коя е лошата?

— Ами знаят за теб. Знаят, че работиш за ЦРУ. Пращат ти съобщение до телефона на Сюлейман, който знаят, че е у нас. Това означава две неща: че хората, които са отвлекли Алис, са високо в йерархията на мрежата, близо до Сюлейман. И че са научили достатъчно от „госпожица Алис“, за да знаят, че си й приятел. Което говори, че са я разпитали.

Ферис изтръпна. Умът му се впусна в различни сценарии, всеки по-зловещ от предишния.

— Трябва да се обадя на номера — каза Ферис. — Трябва да говоря с нея.

— Съгласен съм. Трябва да се обадиш на номера. Отначало реших, че е лоша идея. Явно е номер, за да те подлъжат. Но после си казах: и какво от това? Трябва да си изиграем ръката. Но първо трябва да подготвим нещата, нали така? Трябва всичко да е наред и да чака. Това може да е последният ни шанс да се доберем до Алис, явно, и да засечем къде е Сюлейман. Това е най-добрият ни изстрел. Затова искаме да го направим както трябва.

— Какво искаш да кажеш с това? Да го направим както трябва? Грижа ме е единствено за Алис.

— Знам. И ако бях на твое място, и мен щеше да ме е грижа само за това. Но залогът е прекалено висок. Може и да не си даваш сметка сега — разбирам те напълно, наистина, — но малката ни операция наистина е успешна. Те са объркани. Не знаят какво става. Затова са отвлекли Садики. Затова ни пращат това странно съобщение. Не могат да му хванат края. Приближаваме се.

— Повече не ме е грижа за това. Просто искам да спася Алис. Ако изчакаме, може да я убият. — Ферис очакваше съгласието на Хофман, но не го получи. — За бога, не разбираш ли? Аз я вкарах в този кошмар.

— Дай по-кротко, Роджър. Ще направим всичко, за да я спасим — освен едно, а именно да прецакаме операцията. Разбирам, че се чувстваш виновен, че си я изложил на опасност. И трябва да се чувстваш виновен. Направи грешка, като не ми каза, че имаш връзка с жена, която познава Садики. Това е изложило на риск приятелката ти, както и всички нас. Но с нищо няма да помогнеш, ако стреляш напразно. На карта е заложен животът на много хора. Мамка му, на милиони, ако щеш. Страната е във война. Не става дума само за теб и приятелката ти. Разбрахме ли се?