Джеймс Кейн - Милдред Пиърс

— О, не, няма да ми се обади.

Тъй като Бърт не знаеше всички подробности около изнасянето на Веда от къщата, оптимизмът му беше разбираем. Явно за него обстоятелствата не бяха важни, защото говореше весело и отпиваше от уискито си. Смяташе, че очевидно детето наистина има заложби, щом е получило такъв шанс да пее с голям оркестър, и то без чужда помощ, съвсем сама. Знаел как се чувствала Милдред, но ако оставела това да я спре, щяла наистина да съжалява, че не е присъствала на големия пробив на дъщеря си. Защото това наистина си било пробив. Изпълнителите на популярни песни, които правели концерти с такива прочути оркестри, без съмнение били заринати в пари. Ако при първото си изпълнение по радиото се представели добре, можели да се превърнат в знаменитости за една нощ.

На лицето на Милдред се появи тъжна усмивка. Тя се радвала, че Веда е стигнала дотук. Но въпреки това имало огромна разлика между това, което била в момента, и онова, което можела да бъде.

— Само преди година-две беше истинско удоволствие да я слушаш. Свиреше класически произведения, от най-големите композитори. Имаше най-добрите приятели. Не бяха и мои приятели, но бяха наистина най-добрите. Имаше високи стремежи. Но след като господин Ханън почина, не знам какво й стана. Започна да се движи с ужасно изпаднали хора. След това срещна онова момче. Остави Уоли Бъргън да я настрои против мен. А сега — Ханк Самървил. От Бетовен стигна до Ханк Самървил, и то за малко повече от година. Не, не искам да ходя в студиото. Това силно ще ме натъжи.

В интерес на истината Милдред нямаше никакви предразсъдъци към господин Самървил или популярните песни, както на някого можеше да се стори от думите й. Ако Веда й се беше обадила, с радост щеше да разглежда изявата й като пробив и щеше да отиде в студиото, изпълнена с обожание. Но тъй като се беше обадила само на Бърт, тя направо се беше поболяла, а диагнозата й беше тежък случай на натравяне с кисело грозде и продължаваше да твърди, че популярните песни са най-ниското възможно стъпало на човешките постижения. Освен това се ужасяваше, че Бърт може да отиде без нея. Настояваше да заведе госпожа Бидерхоф, но той схвана какво се случва и отчаяно смотолеви, че и на него не му се ходело. После изведнъж тя попита какво толкова ще спечелят, ако отидат в студиото. Можели да я слушат и по радиото. Защо не дойдел с нея в ресторанта в Лагуна Бийч, за да слуша предаването там? Ще вечеря, ще му сервират голяма хубава пържола, а после тя ще каже на госпожа Геслър да изнесе радиоапарата на верандата и да чуе Веда, без да си създава излишни главоболия. При споменаването на пържолата бедният Бърт се оживи и каза, че много пъти е искал да види заведението в Лагуна Бийч. Тя пак го покани и каза, че ще тръгнат веднага щом Томи докара колата. Той се съгласи и се прибра да се преоблече в подходящи за такова изискано място дрехи.

В Лагуна Бийч Милдред се правеше на безразлична към предстоящото събитие и не отвръщаше почти нищо на сервитьорките, готвачите и клиентите, които непрекъснато й споменаваха за снимката на Веда във вестника и я питаха дали се вълнува, че дъщеря й ще пее по радиото. Бърт обаче не беше толкова сдържан. Докато пържолата му се печеше, той се превърна в център на вниманието на бара, разказа на абсолютно всички за Веда и ги увери, че ако успехът зависи само от таланта, то детето му със сигурност го има. Когато наближи часът и госпожа Геслър включи голямото радио на верандата, публиката му вече наброяваше поне десетина души, за които трябваше да се донесат допълнителни столове. Две-три млади момичета, две семейства, а останалите бяха мъже. Милдред смяташе да не обръща внимание на цялото брожение, но към 8:25 любопитството я победи. Излезе заедно с госпожа Геслър и всички скочиха, за да й направят място. Един-двама мъже поседнаха на парапета.

Първият сигнал, че изпълнението на Веда може би нямаше да е в традицията на сантименталната музика, както Бърт си мислеше, дойде, когато господин Самървил в началото на предаването се направи, че припада и трябваше да бъде свестяван доста шумно от музикантите. Излъчването започна по обичайния начин — „Лудите кадети“ пуснаха сирената и след това засвириха марша на военноморската академия в ритъма на суинга. После господин Самървил поздрави аудиторията и представи Веда. Попита я дали Веда Пиърс е истинското й име и дали гласът й няма да го проглуши. Тогава „Кадетите“ удариха гонга и Веда отвърна, че няма такава опасност, но писъците й биха могли, ако още веднъж направи подобна забележка. Публиката в студиото се засмя, хората на верандата — също, особено Бърт, който дори се плесна по бедрото. Мъж в синьо сако, седнал на парапета, кимна одобрително.