Джеймс Кейн - Милдред Пиърс

Шест месеца след тази случка Бърт й се обади да я покани на радиоконцерта. За нея това бяха мрачни шест месеца. Бързо разбра къде беше отседнала Веда — в малък кокетен апартамент в сграда на булевард „Франклин“ в Холивуд. Всяка частица от съществото й искаше да отиде там, да си вземе думите обратно, да върне старото положение или поне да опита. Но щом тази мисъл се появеше в главата й, или по-точно я пронижеше в сърцето като нагорещена стрела, лицето й се превръщаше в метална маска и тя нито веднъж не мина покрай дома на Веда. Но дори в самотата й отношенията й с дъщеря й продължаваха да се развиват и да я разяждат като рак. Откри ръженото уиски и в пиянския сън по време на всекидневната си почивка си представяше как Веда все повече затъва, как гладува и кърпи протритото си бельо, а после се връща разкаяна и обляна в сълзи и моли за прошка. Представата й за бъдещето беше замъглена заради факта, че не знаеше колко точно дъщеря й е получила от семейство Ленхард и затова не можеше да прецени кога отново ще изпадне в мизерия. Бърт неуспешно се беше опитал да защити правата си като баща и да изтръгне информация от Уоли, като дори заплаши, че ще „наложи запор“ на споразумението, ако не научи всички факти, но разбра единствено, че съгласието му в случая не бе нужно. Семейство Ленхард искаха единствено подписано от Веда писмо, в което тя отричаше да е получавала обещания, да е била заплашвана и заявяваше, че не е бременна. Но този епизод още повече влоши мнението му за честността на Уоли, ако това изобщо беше възможно, и той си изгради теорията, че „Уоли ще прибере всеки проклет цент от Веда още преди края на годината, без значение колко са й платили, какъв е бил хонорарът му и какво е получила тя“. Милдред страстно се вкопчи в нея и не само си представяше измамената Веда премръзнала, изпокъсана и гладна, но също така и дълбоко наранена и готова всеки миг да се върне с наведена глава при своята силна, мълчалива майка, която може да се справи не само с Уоли, но и с всеки друг. Сцената изникваше почти всеки ден пред очите й в стотици различни вариации и нюанси, но винаги пораждаше у нея един и същ бурен екстаз, докато си представяше как прегръща разплаканата Веда, гали я, вдъхва аромата на меката й червеникава коса и я дарява с любов, разбиране и опрощение. Но пропускаше една малка подробност: Веда рядко плачеше.

Когато Бърт спомена за радиопредаването, й трябваше малко време, за да си събере ума!

— Какво радиопредаване?

— Как какво? На Веда.

— Искаш да кажеш, че свири по радиото?

— Ще пее, доколкото разбрах.

— Веда? Ще пее?

— Може би е по-добре да дойда при теб.

Когато той пристигна, тя вече трепереше от вълнение. Намери програмата на радиото в „Таймс“ и там видя снимката на Веда и новината, че „прочутата певица може да бъде чута тази вечер от 8:30 в предаването на Ханк Самървил“. Бърт го беше прочел в „Екзаминър“, но не беше видял „Таймс“ и двамата разгледаха снимката и коментираха колко хубава изглежда дъщеря им. Когато Милдред попита откога е това — като имаше предвид пеенето на Веда — Бърт бързо отвърна, че няма как да знае, сякаш се опитваше да отрече, че участва в заговор, държан в тайна от нея. След това добави, че доколкото му е известно, по радиото отдавна пускат изпълнения на Веда в малка следобедна програма, на която никой не обръщал внимание, но така успяла да получи шанс за голям ангажимент в националния ефир. Милдред взе уискито, от което пиеше, сипа още две питиета и Бърт й призна, че поканата му всъщност е по предложение на госпожа Бидерхоф.

— Тя реши, че това означава много повече за теб, отколкото за нея, затова ти се обадих.

— Наистина много мило от нейна страна.

— Тя е истински приятел.

— Да не искаш да кажеш, че ще ходим в студиото?

— Именно. Ще го излъчват от студиото на NBC тук, в Холивуд, и ще можем както да я чуем, така и да я видим.

— Не трябва ли да имаме билети?

— Имам два.

— Как се сдоби с тях?

— Погрижих се.

— От Веда ли са?

— Няма значение. Нали ги имам?

Когато видя изражението на Милдред, Бърт бързо се доближи до нея и я хвана за ръката.

— Какъв е смисълът да се държиш така? Да, тя ми се обади и билетите ме чакат. И на теб ще се обади, разбира се, че ще ти се обади. Но защо да го прави сутринта? Знае, че тогава никога не си у дома. Пък може и тя да е била заета. Чувал съм, че певците ги държат изкъсо, карат ги да репетират в деня на концерта. Може да са я закарали някъде, където няма телефон, но вината не е нейна. Ще се обади. Разбира се, че ще го направи.