Джеймс Кейн - Милдред Пиърс

— Това са пари, които ще трябва да платя преди изобщо да мога да започна, още не съм казал за цената на услугите ми. Разбира се, друг може да ви свърши работа и по-евтино и сте напълно в правото си да отидете, където поискате. Но както винаги съм казвал — колкото по-евтино, толкова по-бавно, а и по-рисково.

Милдред написа чек. По пътя към вкъщи и двамата щедро се потупаха по гърба за това, което бяха направили, и се съгласиха да си остане между тях, да не казват нищо нито на Уоли, нито на Веда, докато не получат някакви резултати. Няколко дни Милдред се криеше в телефонни кабини и говореше предпазливо с господин Саймънс. Един следобед той й каза да отиде при него. Тя взе Бърт и двамата отидоха до малкия му офис. Господин Саймънс беше широко усмихнат.

— Извадихме късмет. Е, не беше точно късмет. В този бизнес трябва да си много прецизен. Открихме, че младежът е напуснал града с една от колите на втория си баща и след като разпространих тази информация, дойдоха резултатите. Това е разбивката на разходите и ако може да ми дадете чека, докато момичето ви пише адреса…

Милдред написа чек за 125 долара за „услугата“. Господин Саймънс й даде визитка с адреса на нея.

— Това е ранчото на един човек край Уинслоу, Аризона. Младежът се представя с истинското си име и не мисля, че ще имате проблем да го намерите.

По обратния път се взираха в една от листовките на господин Саймънс, на която се виждаше слабото красиво лице на момчето, което бяха избрали за свой зет. След това нервно обсъдиха какво трябва да предприемат и стигнаха до извода, че трябва „да отидат до края“, както се изрази Бърт. Когато го свали от колата, двамата се разбраха, че е дошло време да поискат реални действия от Уоли. След това Милдред мрачно пое към вкъщи. Отиде в кухнята и прати Лети по друга трудоемка задача. Когато тя тръгна, се върна в гостната и се обади на Уоли. Разказа му развълнувано какво е направила и му прочете адреса, предоставен й от господин Саймънс. Той я помоли да почака, докато вземе молив. Накара я да повтори бавно адреса и каза:

— Чудесно. Това ще помогне. Хубаво е да го имаме, за всеки случай.

— Как така за всеки случай?

— Ако се опънат.

— Няма ли да се обадиш на шерифа?

— Няма смисъл да действаме прибързано. Те са вече точно в това състояние, в което ни трябват, и както вече ти казах, трябва да ги накараме те да дойдат при нас. Остави нещата да се развиват от само себе си и…

— Уоли, искам това момче да бъде арестувано.

— Милдред, защо не ме оставиш…

Милдред тресна слушалката и скочи. Очите й блестяха, шапката й беше леко килната. Когато понечи да излезе, видя Веда на вратата. И веднага се впусна в упреци към Уоли.

— Той дори не се опитва да направи нещо. Казах му къде е момчето. Наех детектив да го намери, а той пак не иска да си мръдне пръста. Повече няма да му се обаждам! Сама ще отида при шерифа!

Разтреперана и обзета от праведна решимост, Милдред се втурна към вратата. Сблъска се с Веда, която се премести, за да й препречи пътя. Китката й се озова в желязна хватка и тя бавно и неумолимо бе върната обратно и принудена да седне на дивана.

— Няма да правиш нищо подобно.

— Пусни ме! Защо ме блъскаш? Как така няма да правя нищо подобно?

— Ако отидеш при шерифа, полицаите ще върнат тук младия господин Форестър. А тогава той ще иска да се ожени за мен, а това не ми влиза в плановете. Може да ти е интересно да узнаеш, че вече се е връщал. Промъкна се незабелязано в града, даже два пъти, и много хубаво си изкарахме. Той се държа като добро момче и се върна там, където мама го е пратила. Направо е луд по мен. Погрижих се за това. Но що се отнася до брака — моля да бъда извинена! Предпочитам парите.

Милдред си свали шапката и се взря в хладното красиво същество, което седеше срещу нея и което сега се прозяваше, сякаш цялата тема я отегчаваше. Събитията от последните няколко дни започнаха да й се изясняват, особено странните отношения, които се бяха появили между Веда и Уоли. Милдред присви очи и физиономията й се изопна.

— Сега разбирам защо онази жена каза, че я изнудваш. Ти просто се опитваш да я оскубеш, да обереш семейството. И изобщо не си бременна.

— Майко, на този етап това е въпрос на мнение и моето мнение е, че съм.

Очите на Веда блеснаха, докато казваше това. Милдред искаше да се откаже от спора, да избегне една от онези сцени, от които винаги излизаше премазана, унизена и наранена. Но нещо се надигаше в нея, което беше започнало с появата на омаломощаващата ревност отпреди няколко дни, а сега заплашваше да я задуши. Гласът й трепереше, когато заговори: