Джеймс Кейн - Милдред Пиърс

— Бърт, ще наема адвокат.

— И аз точно за това си мислех.

— Двамата с теб нищо не можем да направим. Всяка минута е ценна и трябва да действаме. И първото нещо, което трябва да свършим, е да наемем адвокат.

— Добре. Направи го бързо.

Когато Милдред се прибра, Веда току-що ставаше. Затвори вратата и се обърна към рошавото момиче в зелен халат.

— Казах на баща ти. Поговорихме. Той се съгласи, че имаме нужда от адвокат. Ще се обадя на Уоли Бъргън.

— Майко, смятам, че това е отлична идея… Всъщност аз вече му се обадих.

— Какво си направила!?

Веда говореше сънено и малко нетърпеливо.

— Майко, не разбираш ли, че се опитвам да се справя сама, без да те натоварвам? Правя всичко възможно да те щадя. Искам всичко да мине възможно най-леко за теб.

Милдред премигна и се опита да проумее това поразяващо откритие.

Уоли пристигна към три часа. Милдред го заведе в гостната, после прати Лети по задачи, които щяха да й отнемат целия следобед. Когато се върна в гостната, Веда вече беше там, облечена в семпла синя рокля, която струваше на майка й 75 долара, а Уоли разглеждаше снимки на Бърт от различни банкети. Каза, че случаят не е сложен, и заговори делово направо по темата. Бил поразпитал и ето какво разбрал:

— Момчето ще наследи пари на двайсет и първия си рожден ден, това е най-главното. Не знам точно колко, но сумата е със сигурност шестцифрена. Става наследник. Няма никакъв начин майка му, вторият му баща или някой друг да подправят документите и да го лишат от парите, а когато той умре, собствеността му остава за жената, която е омъжена за него към този момент. Ето това е цялата работа, нищо друго. Затова ще се претрепят от бързане. Няма нищо общо с факта, че са прекалено млади, че са възпитани по различен начин и останалите глупости, които майка му ти е наговорила. Става въпрос за пари, нищо ново под слънцето.

Когато Уоли млъкна, Милдред пое дълбоко дъх и заговори бавно, с леко приповдигнат глас.

— Уоли, не ме интересува какво ще наследи той, нито колко — нищо от този род. Докато съм на този свят, не мисля, че Веда ще има нужда от пари. Но тук имаме неприятна ситуация. Ужасна ситуация за Веда и единственото нещо, което това момче може да направи, е да се ожени за нея. Ако е почтен, ще го направи по собствено желание, независимо какво казва семейството му. Ако не е, ще трябва да бъде принуден. Уоли, тази жена наговори страшни неща, за които не съм казала на Веда, но имам свидетели, които ще ги потвърдят — как щяла да насъска закона срещу нас, какво друго щяла да направи. Ще действам толкова агресивно, колкото и тя. Ако това е единственият начин, искам това момче да бъде арестувано и можеш да му кажеш, че има късмет, че само полицията ще се занимава с него и няма да се налага да се среща с Бърт.

— Арестът му може да се окаже малко труден.

— Нима нямаме закони?

— Той е изчезнал.

Уоли хвърли поглед към Веда, която помисли няколко секунди и каза:

— Мисля, че е най-добре да й кажеш.

— Виж сега, Милдред, вече сме помислили за това. Преди два-три дни, дори може би преди седмица, заведох Веда при шерифа и я накарах да подаде оплакване срещу Сам. Не за изнасилване или нещо друго толкова неприятно. Само морални обвинения. Същия следобед двама полицаи са отишли да му връчат призовка. Но него го нямало и досега…

— Значи това е имала предвид, като каза служители!

Веда се размърда неспокойно под обвинителния поглед на Милдред.

— Майко, ако имаш предвид разговора ни снощи, тогава не знаех, че служителите на реда вече са ходили у тях.

Милдред се обърна към Уоли:

— Струва ми се, че за такива работи, за нещо толкова сериозно би трябвало първо да говориш с мен. Как въобще ти хрумна да предприемаш законови стъпки, без да ми кажеш нито дума!

— Успокой се, моля те.

Погледът на Уоли стана много хладен. Стана, започна да крачи напред-назад и чак тогава продължи:

— Не забравяй, че трябва да се съобразявам с нещо, което се нарича адвокатска етика. Разбира се, че исках да ти кажа. Ние винаги сме си говорили откровено, нали? Но когато клиентката ми изрично настоява да не ти казвам…

Когато Милдред се извърна, Веда вече беше готова с отговора.

— Майко, крайно време е да проумееш, че не ти, а аз съм главното действащо лице в тази неприятна ситуация, както ти я нарече. Не се гордея с това. С готовност признавам вината и глупостта си. Но когато на базата на това предприемам нещо и се опитвам да те разтоваря от отговорност, когато се мъча да ти спестя болката, ми се струва, че можеш да ми признаеш някаква заслуга и почтеност, вместо да избухваш по този глупав начин.