Джеймс Кейн - Милдред Пиърс

— Дойдох да поговорим за нашите деца, госпожо Пиърс. За нашите бебчета, както се изкушавам да кажа, защото наистина така го чувствам.

— За нашите…?

— Вашата малка Веда е такова прекрасно момиче, госпожо Пиърс. Не си спомням откога не съм се привързвала към дете както към Веда. И моето момче…

Милдред се почувства нервна и уплашена. Взря се в нея за момент и каза:

— Госпожо Ленхард, нямам представа за какво говорите.

— О, стига, госпожо Пиърс.

— Не знам какво имате предвид.

Милдред каза последното изречение доста рязко и госпожа Ленхард я изгледа продължително. Устните й се усмихваха, но погледът й беше невярващ. След това се изсмя пронизително.

— О, разбира се, че не знаете! Колко глупаво от моя страна, госпожо Пиърс. Трябваше да ви обясня, че моето момче, моето бебче, е Сам Форестър.

И тъй като Милдред продължаваше да я гледа неразбиращо, госпожа Ленхард най-накрая се убеди, че това може би не беше преструвка. Поведението й се промени, тя се наведе напред и попита заинтригувано:

— Искате да кажете, че Веда не ви е казала нищо?

— Нито дума.

— А!

Госпожа Форестър вече изглеждаше развълнувана, очевидно си даваше сметка за преимуществото да може първа да изложи версията си за ситуацията пред Милдред, каквато и да беше тя. Свали си ръкавиците и огледа преценяващо събеседничката си, преди да продължи.

— Значи да започна от самото начало, госпожо Пиърс?

— Моля ви.

— Запознаха се… Сякаш беше вчера, а всъщност стана преди няколко седмици в дома ми. Без съмнение сте чували за съпруга ми — той е режисьор. Преценяваше Веда за роля. И както често прави в такива случаи с деца като нея, я покани на парти у нас. Веда и приятелката й Илейн, също очарователно дете, госпожо Пиърс. Съпругът ми я познава от години и…

— Да, аз също я познавам.

— Та Веда и Сам се запознаха в собствената ми къща, госпожо Пиърс. И беше просто любов от пръв поглед. Сигурно така е било, защото моето момче, госпожо Пиърс, е толкова безхитростно и…

— Искате да кажете, че са сгодени?

— Ще стигна и до това. Не, не бих казала, че са сгодени. Всъщност сигурна съм, че Сами не е имал това предвид. Но Веда някак си го е втълпила. Е, разбирам я, то се знае. Всяко момиче иска да се омъжи, но Сам няма такива намерения. Искам това да е ясно.

Гласът на госпожа Ленхард започваше леко да се вдига, да става напрегнат. Размаха показалеца си пред Милдред и продължи:

— И съм напълно сигурна, че ще се съгласите с мен, госпожо Пиърс, че всякакво решение за брак между двамата ще е напълно неприемливо.

— Защо?

Милдред смяташе, че брак на тази възраст за Веда ще е истинско бедствие, но отношението на госпожа Ленхард я накара опърничаво да настръхне. Госпожа Ленхард отвърна троснато:

— Защото са още деца! Веда не може да е на повече от деветнайсет…

— На седемнайсет е.

— А моето момче е на двайсет. Прекалено млад е. Госпожо Пиърс, и двамата са прекалено млади. Освен това се движат в различни светове…

— Какви различни светове?

Очите на Милдред светнаха и госпожа Ленхард побърза да отговори:

— Не това имах предвид, госпожо Пиърс. Но да речем — в различни общности. Имат различен произход, различни идеали, различни приятели. И разбира се, Сам е свикнал да живее с много пари…

— И мислите, че Веда не е?

— Сигурна съм, че й давате всичко, което можете…

— Може да се окаже, че е свикнала точно с толкова, колкото и вашият син, дори с повече. Аз не съм на социални помощи, уверявам ви.

— Но вие не ме оставихте да довърша, госпожо Пиърс. Ако Веда е свикнала с богатство и социален статус, това е още една причина тази възможност дори да не се обсъжда и за секунда. Искам да бъда напълно ясна: ако Сами се ожени, остава напълно сам и това със сигурност ще донесе трудности за млади хора, родени със сребърни лъжички в устата, които ще трябва да живеят с това, което успеят да спечелят.

След като уточни това, госпожа Ленхард се опита да се успокои, Милдред — също. Каза, че за първи път чува за тази ситуация и ще трябва да поговори с Веда, преди да каже какво мисли. След като госпожа Ленхард се съгласи, че идеята е отлична, Милдред започна да подозира, че не е чула цялата истина и внезапно попита с рязък тон:

— Защо Веда ще го иска, а вашият син — не?

— Не чета мисли, госпожо Пиърс. — Госпожа Ленхард каза това гневно и страните й почервеняха. След това добави: — Но нека ви кажа нещо. Ако вие, дъщеря ви или който и да било друг пробвате още някой номер, за да се опитвате да изнудвате сина ми…