Джеймс Кейн - Милдред Пиърс

— Какво да се опитваме!?

Отговорът на Милдред изплющя като камшик и за известно време госпожа Ленхард остана безмълвна. Очевидно разбираше, че е прекалила и се опитваше да се овладее. Но усилието й се оказа безуспешно. След като ноздрите й се разшириха и свиха няколко пъти, тя избухна:

— Най-добре веднага да проумеете, госпожо Пиърс, че няма да позволя този брак. Ще го предотвратя по всеки възможен начин, дори ако се наложи и с намесата на властите. — Начинът, по който произнесе „ако се наложи“, беше направо зловещ.

Милдред вече започваше да разбира причината за това посещение и стана спокойна, хладна и пресметлива. Вдигна очи и видя, че Арлин отново бърше масите и ушите й се напрягат повече и отпреди. Повика я и й каза да оправи столовете на съседната маса. Когато тя се приближи, Милдред се обърна към госпожа Ленхард и попита:

— Моля да повторите. Не ви чух.

Госпожа Ленхард направо закрещя:

— Казах, че ако получим още заплахи и пак се появят служители на прага ни, ако тя си позволи още номера, ще поискам да я арестуват и съдят за изнудване и няма да се поколебая нито за миг, защото границата на търпението ми бе достигната.

Госпожа Ленхард задиша тежко, стана и тръгна да излиза. Милдред погледна към Арлин.

— Чу ли това?

— Не слушах, госпожо Пиърс.

— Попитах те дали чу какво каза тя?

Арлин се взря в Милдред, за да разбере какво трябва да отговори.

— Каза, че Веда се опитва да изнудва сина й да се ожени за нея и ако продължи, ще насъска властите срещу нея.

— Помни го, в случай че ми потрябваш.

— Да, госпожо.

Същата вечер Милдред не отиде нито в Лагуна Бийч, нито в Бевърли Хилс. Остана си у дома, ходеше напред-назад и се измъчваше от опасения, че Арлин вероятно вече е разказала на всички в ресторанта какво е станало и от несигурност относно ужасната бъркотия, в която Веда се бе озовала. Направо й се гадеше от болезнена ревност, на която не беше в състояние да се съпротивлява. В единайсет се прибра в спалнята, легна си и се зави с одеялото, но без да се съблича. Около един, когато чу колата на Веда по алеята, не рискува да намери вратата й заключена, а скочи и я пресрещна в кухнята.

— Майко!… Боже, стресна ме!

— Извинявай, скъпа. Но трябва да поговорим. Случи се нещо.

— Е, остави ме поне да си сваля шапката.

Милдред отиде в гостната, изпълнена с облекчение, че не беше подушила никакъв алкохол. След около две минути се появи и Веда, седна, запали цигара и се прозя.

— Честно да ти кажа, намирам киното за пълна скука. Ти как мислиш? Или поне филмите на Нелсън Еди. Все пак, не мисля, че вината е негова, защото не е въпросът как пее, а какво. Пък и предполагам, че той няма нищо общо с това колко ужасно дълги са.

Отчаяна, Милдред се чудеше как да започне. Накрая каза с тих примирен глас:

— Някоя си госпожа Ленхард дойде при мен днес. Съпругата на Джон Ленхард.

— О, нима?

— Каза, че си сгодена за сина й, че си намислила да се омъжиш за него или нещо подобно.

— Много е приказлива. Друго?

— Тя не е съгласна. — Колкото и да се опитваше, Милдред не можеше да премине на темата. Накрая изстреля: — Скъпа, какви ги говори тази жена? Какво означава всичко това?

Веда пушеше замислено. После отговори с типичния си ясен и любезен глас:

— Би било пресилено да кажа, че идеята да се оженим със Сам е моя. След целия този зор, който ми дадоха — баща му си потроши краката да ме заведе на проби пред камера, майка му се скъса да ме кани сутрин, обед и вечер, а синчето ми звъни, пише ми писма и телеграми и ми казва, че ако не се омъжа за него, ще сложи край на младия си живот. Изглеждаше направо като заговор. Аз естествено не съм му отговорила, дори не съм се замисляла над това, докато не стана препоръчително.

— Какво имаш предвид под „препоръчително“?

— Ами, майко, всичко беше много сладко, или поне така изглеждаше, а и те непрекъснато ме насърчаваха, а пък и аз не съм много щастлива, откакто Ханън умря. Илейн има хубав малък апартамент. И аз проявих известна недискретност. И след целия този панаир отношението им, уви, изведнъж се промени. И сега топката е у мен. Може дори да се каже, че бях малко наивна.

Ако в тази рецитация имаше някаква трагична нотка или болка, то тя не се долавяше с невъоръжено ухо. Усещаше се само разкаяние заради проявената глупост, може би дори самосъжаление, но нищо повече. Милдред обаче не обръщаше внимание на подобни тънкости. В този момент тя се интересуваше само от един основен факт. Седна до Веда, хвана я за ръката и каза: