Джеймс Кейн - Милдред Пиърс

— Никога през живота си…!

— Майко, никой не те е молил за помощ и тъй като Уоли ми направи огромната услуга да поеме случая, мисля, че най-малкото, което можеш да сториш, е да го оставиш да ни съветва, тъй като според мен знае много повече за тези неща от теб.

Милдред притихна, малко уплашена от тона на Веда, а Уоли продължи по същия делови начин, по който беше започнал:

— Що се отнася до това, което той трябва да предприеме, бих казал, че следващият ход е техен. Според мен спечелихме първия рунд. Когато им пратихме призовка, показахме, че не се шегуваме. По моралните обвинения съдът ще иска да знае единствено възрастта на момичето и тогава ни е в кърпа вързан. А и те са изправени пред огромни трудности. Докато има обвинение срещу него, той няма да посмее да припари в щат Калифорния, не може да се върне в колежа, нито дори да използва истинското си име. Разбира се, може би ще трябва да свършим още няколко неща, като например да съдим майка му, но тогава ще се появим по страниците на вестниците, а това не е добре. Смятам засега да оставим всичко така. Рано или късно те ще се свържат с нас и колкото повече се правим на безразлични, толкова повече се увеличават шансовете ни.

— Но, Уоли! — нададе отчаян писък Милдред. — Уоли! Времето тече! Дните минават, а знаеш в какво положение е това момиче! Не можем да чакаме! Ние…

— Смятам да оставим всичко в ръцете на Уоли.

Веда сложи край на спора с леден глас, но Милдред не можа да се успокои цял ден и цяла нощ, а на сутринта вече беше бясна.

Когато Томи се яви на работа по обяд, тя му нареди да я закара у госпожа Ленхард, „за да се разберат“. Но когато завиха по алеята пред дома, тя видя портиера, който я беше въвел в къщата онази сутрин преди години, и изкрещя на Томи да продължава напред, защото си е променила решението. Докато колата минаваше пред входа, тя се облегна назад, за да не я видят. След това каза на Томи да я закара при Айда, откъдето се обади на Бърт. Остави Томи в Бевърли Хилс, взе пак Бърт от улицата на госпожа Бидерхоф и пое към планината.

Бърт я изслуша и поклати глава.

— Господи, Милдред, да ми беше казала, че имаш предвид Уоли Бъргън. Не го харесвам, не ми допада и начина, по който си върши работата. Да оставиш всичко в ръцете му, е все едно да… Нали знаеш, че от осем години ликвидира „Пиърс Хоумс“. И фирмата още не е ликвидирана. Той не се опитва да постигне брак за Веда, а да изтръска семейството за пари.

Продължиха напред, като всеки опитваше да измисли нещо, накрая Бърт каза:

— Да върви по дяволите! Ние искаме да намерим това момче, нали така? Прав ли съм?

— Точно така! Вместо да…

— Имаме нужда от частен детектив.

През Милдред премина гореща дива тръпка. Най-накрая й се стори, че са на прав път. Обсъдиха го развълнувано и Бърт я помоли да го закара до супермаркета или някъде, където може да намери телефонен указател. Тя спря в Сан Фернандо, а той скочи още докато колата беше в движение. Върна се след минута-две с лист хартия в ръката.

— Тук са трима, с телефоните и адресите им. Предлагам ти да отидем първо в детективска агенция „Саймънс“. Чувал съм за нея, пък и се намира наблизо в Холивуд.

Детективска агенция „Саймънс“ беше разположена в малък едноетажен офис на „Вайн Стрийт“ и господин Саймънс се оказа дружелюбен дребен мъж с буйна черна коса. Изслуша внимателно Бърт, който му изложи проблема им, и се въздържа от неудобни въпроси. След това се облегна назад в стола си и каза, че случаят не му се струвал особено труден. Непрекъснато получавал подобни задачи и повечето приключвал успешно. Но тъй като времето ги притискало, щяло да има известни разходи, а той трябвало да помоли за аванс.

— Трябват ми двеста и петдесет долара, за да започна. Първо, за да намеря снимка на младежа и цялата информация, от която ще имам нужда. Ще се наложи да ползвам услугите и на помощник, а той ще ми струва десет долара на ден. След това трябва да обявя награда и…

— Награда?

Ужасена, Милдред си представи снимка, окачена в пощенските станции.

— О, не се тревожете, госпожо Пиърс. — Господин Саймънс очевидно отгатна страховете й. — Всичко е напълно поверително и никой няма да знае нищо. Работим чрез контактите си, а те не са в този бизнес за удоволствие. Бих казал, че в този случай петдесет долара за награда ще са напълно достатъчни. Освен това трябва да се печатат съобщения и да се плати на момичето, което ще адресира към двеста пощенски плика и…

Бърт предложи половината от аванса да се изплати веднага, а останалата половина — след като намери момчето, но господин Саймънс поклати глава: