Джеймс Кейн - Милдред Пиърс

— Как можа да направиш подобно нещо? Ако обичаше това момче, нямаше да мога да ти кажа нито дума. Докато си мислех, че го обичаш, нямаше да те обвиня в нищо. Любовта е право на жената и когато обичаш, даваш всичко от себе си, че и повече. Но да се преструваш, че го обичаш, да го подвеждаш, за да му изкопчиш пари… Как можа?

— Просто вървя по стъпките на майка си.

— Какво каза?

— О, престани, толкова си досадна. Сравни датата на сватбата с датата на моето раждане. И сама си отговори на въпроса. Единствената разлика е, че тогава си била малко по-млада от мен — поне един-два месеца. Предполагам, че се предава по наследство.

— Защо мислиш, че се омъжих за баща ти?

— По-скоро съм склонна да допусна, че той се е оженил за теб. Но ако питаш защо си забременяла, предполагам, че по същата причина, по която и аз — заради парите.

— Какви пари?

— Майко, още малко и ще се ядосам. Естествено, че сега той няма пари, но тогава е бил доста богат и съм сигурна, че си го знаела. Когато парите му свършиха, го изрита от вкъщи. А когато се разведе с него, той беше толкова съкрушен и съсипан, че трябваше да отиде при онази Бидерхоф да го издържа, а ти щедро го освободи от последното нещо, което му бе останало — имам предвид този прекрасен, несравним дворцов коптор, в който живеем.

— Това беше негова идея, не моя. Искаше да даде своя дял, да допринесе с нещо за отглеждането ви с Рей. А и къщата имаше ипотеки, на които той дори лихвите не можеше да плаща, да не говорим за…

— Но ти прие подаръка, нали?

Милдред вече разбираше, че отегчението на Веда е чиста преструвка. Всъщност тя се наслаждаваше на болката, която й причиняваше, и сигурно беше репетирала предварително основните реплики. Обичайно подобно поведение щеше да накара Милдред да отстъпи, да търси примирие, но чувствата й я разкъсваха отвътре. Опита се да си премълчи, но накрая избухна.

— Но защо? Защо… Би ли ми казала? Не ти ли давам всичко, което може да се купи с пари? Да съм ти отказала едно-единствено нещо? Ако ти е било нужно нещо, не можеше ли да дойдеш при мен, а не да прибягваш към… изнудване. Защото онази жена ще се окаже права! Това е истината! Изнудване! Изнудване! Изнудване!

В тишината, която последва, Милдред се почувства първо уплашена, а след това хладно дръзка и сякаш нещо извън нея я управляваше. Веда всмука дим от цигарата си, помисли и попита?

— Сигурна ли си, че искаш да знаеш?

— Настоявам да ми кажеш!

— Е, щом питаш… Ако имам достатъчно пари, ще мога да се махна от теб, нещастна малоумна тъпачке. От теб и будката ти за пайове, от пилешкото ти, гофретите и цялата ти кухня, от всичко, което вони на мазнина. И от тази дупка, от която ти пропъди баща ми с натякванията си за онази Бидерхоф, от малкия спретнат двуместен гараж и противните мебели. От Глендейл, от разпродажбите му, от мебелните фабрики, жените с униформи и мъжете в работни дрехи. От всички прогнили вонящи неща, които ми напомнят за това място и за теб.

— Разбирам. — Милдред стана и си сложи шапката. — Е, радвам се, че разбрах какво си намислила. И веднага мога да ти кажа, че ако беше довършила плана си или дори се беше опитала да го пуснеш в действие, щеше да изхвърчиш оттук малко по-рано отколкото си представяш.

Тръгна към вратата, но Веда стигна първа до нея. Милдред се изсмя и скъса визитката, която господин Саймънс й беше дал.

— О, не, не се тревожи, няма да отида при шерифа. Ще мине доста време, преди да научат от мен къде се крие момчето, както и ти.

И пак тръгна към вратата, но Веда не помръдна. Милдред се върна назад и седна. Ако дъщеря й си мислеше, че този път ще отстъпи, много грешеше. Седеше неподвижна със свирепо, хладно и непроницаемо изражение. Дългото мълчание беше разтърсено от звъненето на телефона. Веда се втурна към него. Произнесе четири-пет неразбираеми едносрични думи, затвори и се обърна към Милдред със злобна усмивка.

— Беше Уоли. Може би ще ти е интересно да научиш, че са готови на споразумение.

— А ти?

— Ще се срещна с тях в неговия офис.

— Тогава се махай. Веднага.

— Това аз го решавам. И от мен зависи кога.

— Събирай си багажа и се махай от тази къща на часа, иначе ще си намериш нещата насред „Пиърс Драйв“, когато се върнеш.

Веда започна да ругае Милдред с пълен глас, но скоро осъзна, че този път по някаква причина е различно отпреди. Излезе, изкара колата на заден до кухненската врата и започна да пренася нещата си и да ги товари в багажника. Милдред седеше съвсем спокойна и когато чу шума от потеглянето на Веда, я обзе такава студенина, че не почувства нищо. Не осъзнаваше, че се държи не като майка, а като жена, която току-що е разкрила изневярата на любовника си и си отмъщава за това.