Джеймс Кейн - Милдред Пиърс

— Скъпа, трябва да те попитам нещо. Налага се. Да не би да очакваш дете?

— Да, майко, боя се, че е така.

За секунда изпита такава всепоглъщаща ревност, че й се стори, че ще повърне. Но Веда я погледна сладко и разкаяно, като грешница, която е сигурна, че ще получи опрощение, и после отпусна глава на рамото й. Тогава гаденето изчезна и докато притискаше дъщеря си към гърдите си, през нея премина сладостна тръпка. Прегърна я силно, погали я и се разплака.

— Защо не си ми казала?

— Страхувах се.

— От мен? От майка си?

— Не, не! От страданието, което ще ти причиня. Нали знаеш, че не мога да понасям да те гледам нещастна?

Милдред затвори за миг очи, за да се наслади на ласката. След това си спомни нещо и попита:

— А какво имаше предвид тя, когато говореше за „служители“?

— Служители на реда? Полицаи?

— Предполагам. Били идвали в дома й.

— Боже, колко смешно.

Веда изправи гръб, запали нова цигара и се засмя звънливо и присмехулно.

— От това, което успях да науча за този младеж след случилото се, стигам до извода, че всяка млада актриса в града, всичките осем хиляди, биха могли да пратят служители на реда в дома му. Не подбира. Е, това наистина е смешно, като се замислиш, нали?

С надеждата за още захаросани приказки, Милдред попита Веда дали иска да спи при нея „само тази нощ“, но тя отвърна, че това е нещо, с което трябва да се справи сама и се прибра в стаята си. Милдред спа неспокойно заради разяждащата я ревност. На сутринта отиде в ресторанта в Глендейл и се обади на Бърт. Освободи Томи и отиде с колата до улицата на госпожа Бидерхоф, за да вземе бившия си съпруг. Пое към планината и му заразказва. Сподели с него всичко, което й се струваше подходящо — започна с кръвоизлива на господин Ханън, наблегна на тъгата на Веда по него. Когато стигна до господин Тревизо, лицето на Бърт помръкна и той наруга грубия жабар за начина, по който се е отнесъл с момичето му. На Милдред и ставаше все по-трудно да говори, но разказа за Илейн, пиенето и думите на Айда. И накрая със сетни сили и почти извън себе си, му съобщи за госпожа Ленхард. Понечи да му каже и за разговора си с Веда, но само изстреля:

— Бърт, тя ще има бебе! Ще се жени!

Бърт я стисна силно за ръката.

— Чакай! Спри проклетата кола. Имам нужда да се раздвижа.

Тя спря и паркира до тротоара на булевард „Футхил“. Той слезе и започна да крачи край колата. След това започна да ругае. Каза, че ще убие кучия син, ако ще това да е последното нещо, което ще свърши в живота си. Дори и ако го обесели заради това, душата му щяла да гние в ада. Изрече още няколко страховити ругатни и се впусна в подробности как щял да си купи пистолет, как щял да причака момчето, какво щял да му каже в лицето и как щял да го накаже. Милдред гледаше абсурдния дребен мъж, който крачеше напред-назад, и усети дълбоко в нея да се надига силна и пареща гордост. Дори ругатните му й доставяха странно, зловещо удоволствие. След малко каза:

— Качвай се, Бърт.

Той седна до нея, зарови лице в дланите си и за миг й се стори, че ще се разплаче. Но той не го направи и тя запали колата.

— Знам, че искаш да го убиеш, Бърт. Знам, че би го направил и ти се възхищавам за това. Обичам те заради това. — Хвана ръката му, стисна я здраво и очите й се наляха със сълзи, защото той беше успял да накара силната й болка да избие навън и някак си, чрез яростта си, да я облекчи. — Но… това няма да помогне на Веда. Ако той умре, тя нищо няма да постигне.

— Така е.

— Какво ще правим?

Със задавен глас Милдред повдигна въпроса за аборт. Не знаеше много за процедурата и я ненавиждаше, не само заради физическия й аспект, но и защото беше против всеки инстинкт на женската й природа. Бърт й махна да замълчи.

— Милдред, момичетата умират по време на аборт. Умират! А ние няма да позволим тя да умре. Вече загубихме едно дете, стига толкова! Няма да прави аборт и да улеснява мръсния плъх, който се е възползвал от нея и сега се опитва да се спаси. — Бърт се обърна с лице към Милдред, очите му блестяха. — Ще се ожени за нея, ето това ще направи. След като даде името си на детето, може да се спасява. И най-добре да го направи възможно най-бързо, преди аз да го докопам. Ако питаш мен — да върви по дяволите, но преди това ще отиде с нея пред олтара и ще каже „да“. Ще се погрижа за това.

— Това е единственият изход, Бърт.

Милдред продължи да кара, но се чувстваше празна отвътре, защото й се стори, че се върнаха там, откъдето бяха започнали. Добре, решиха, че момчето трябва да се ожени за Веда, но как да го накарат да го направи? Внезапно тя каза: