Джеймс Кейн - Милдред Пиърс

След това почти не я виждаше. Сутрин, когато излизаше, Веда още спеше, а вечер, когато се прибираше, тя все още бе навън и обикновено си идваше в два или три през нощта. Една вечер, когато чу как на Веда й трябваха няколко маневри, за да нацели гаража на заден, а после по коридора отекнаха тежки стъпки, Милдред осъзна, че дъщеря й е пияна. Отиде до стаята й, но намери вратата заключена и никой не й отговори, когато почука. После пък един следобед, когато се прибра за обичайната си почивка, колата на Веда си беше на мястото, а в дома им беше онова ужасно момиче Илейн. Оказа се, че живее в Бевърли Хилс и е актриса, макар че когато Милдред я попита в кои филми е играла, отговорът й беше: „Изпълнявам само характерни роли“. Беше висока, хубава и леснодостъпна и Милдред инстинктивно изпита неприязън към нея. Но тъй като това беше първото момиче, с което Веда някога се бе сприятелявала, се опита да бъде мила. После започна да дочува разни неща. Една вечер Айда я дръпна в ъгъла и й зашепна дълга тирада:

— Милдред, може би не е моя работа, но е време да разбереш какво става с Веда. Идвала е тук десетки пъти с онова ужасно момиче, с което непрекъснато се мъкне. И не само тук, но и в ресторанта на Еди отсреща, и на други места. И само свалят мъже. И мъжете ги свалят! Обикалят с колата на Веда, понякога с един мъж, понякога с петима. Петима, Милдред! Веднъж видях трима с тях тук, натискаха се с момичетата, а двама ги чакаха отвън при колата — по един на всяко странично стъпало. А при Еди пият…

Милдред чувстваше, че трябва да говори с Веда и една неделна сутрин събра кураж и започна. Но Веда се направи на наранена.

— Но, майко, нали ти ми каза да не лежа по цял ден. И само защото онази лицемерка Айда… О, не ме карай да започвам тази тема! Няма за какво да се тревожиш, майко. Може би ще опитам в киното, това е. А Илейн може и да е пройдоха — няма нужда да си затварям очите, веднага схванах, че е евтина уличница — но познава режисьори. И то много. Всичките. А ако искаш да те поканят на проби, трябва да познаваш режисьори.

Милдред се опита добросъвестно да приеме тази версия, напомни си, че филмовата кариера беше и нейна идея. Но продължи да се чувства напълно съсипана, направо изпитваше физическа болка.

Един следобед в ресторанта в Глендейл Милдред проверяваше инвентара заедно с госпожа Креймър, когато Арлин влезе в кухнята и каза, че някоя си госпожа Ленхард иска да се види с нея. След това сниши глас и добави развълнувано:

— Мисля, че е съпругата на онзи режисьор.

Милдред бързо си изми ръцете, подсуши ги и излезе. И усети как лицето й пламна. Арлин беше казала, че я очаква госпожа Ленхард, но жената край вратата беше същата онази госпожа Форестър, при която преди години беше ходила да кандидатства за длъжността на икономка. Имаше време колкото да си спомни, че тази госпожа Форестър щеше тогава да се омъжва, но след това жената се обърна, усмихна се и протегна ръкавица с тревожна любезност.

— Госпожо Пиърс? С такова нетърпение очаквах срещата ни. Аз съм госпожа Ленхард, госпожа Джон Ленхард. Сигурна съм, че ще успеем да решим великолепно малкия ни проблем.

Поздравът силно притесни Милдред и докато водеше госпожа Ленхард към една от масите, започна трескаво да се чуди за какво ли би могло да става въпрос. Обзе я панически страх, че има нещо общо със срещата им в миналото, че Веда сигурно е разбрала как навремето е кандидатствала за слугинска работа и че последиците ще са ужасни. Застана лице в лице с посетителката си и изведнъж взе твърдо решение, че за каквото и да става въпрос, ще отрича докрай; ще отрича, че някога се е виждала с госпожа Форестър, че е била в дома й, дори че е обмисляла дали да не й стане икономка. Тъкмо си го помисли и забеляза, че госпожа Форестър й хвърля остър поглед.

— Не сме ли се срещали и преди, госпожо Пиърс?

— Вероятно в някой от ресторантите ми.

— Но аз не ходя по ресторанти, госпожо Пиърс.

— Имам един в Бевърли Хилс. Може да сте се отбивали там за чаша горещ шоколад, много хора го правят. Вероятно там сте ме видели. Със сигурност щях да помня, ако сме се запознали.

— Вероятно е така.

Докато госпожа Ленхард продължаваше да се взира в нея, влезе Арлин и започна да бърше масите. На Милдред й се стори, че ушите на сервитьорката й са станали по-големи от обикновено, затова я повика и попита госпожа Ленхард дали не може да й предложи нещо. И когато тя отказа, натъртено съобщи на Арлин да остави масите за по-късно. Госпожа Ленхард се нагласи в палтото си като кокошка в полог и започна: