Джеймс Кейн - Милдред Пиърс

— Много е красиво, скъпа, в цвят пепел от рози, украсено със златни нишки, страхотно ще ти отива на косата. Всъщност е било палто на китайски мандарин, но е прекроено и е безценно. Никъде не се продава нещо подобно. Ще прикове погледите на всички, дори в „Балтимор“. Жената е разорена, има нужда от пари. Ще видя какво мога да направя.

Така срещу 25 долара Милдред се сдоби с палто, а когато пристигна и роклята, тя затаи дъх от цялостния ефект на тоалета. Роклята бе светлосиня и отлично се съчетаваше с розовото палто. Милдред грееше в тези деликатни цветове, а точно от това се нуждаеше иначе малко безцветната й външност. Купи си златисти чорапи и златисти обувки и паниката й премина в самодоволство. Всичко това стана преди Коледа и изборът й да скъса с Монти на Нова година може би се дължеше отчасти на непоколебимата решимост да не пропилее такъв тоалет, както и на яркия спомен за четиридесетте долара, които беше похарчила за него. Но не искаше да товари чистата си съвест с подобни разсъждения. Просто си каза, че трябва да вземе решение, а първият ден от новата година бе идеалното време за това. Докато репетираше сцената наум, ситуацията все повече й се изясняваше до последния детайл и вече знаеше прекрасно как щеше да я отиграе. В „Балтимор“ ще бъде весела, ще се забавлява, ще разказва истории като онази за Хари Енгъл и котвите. Когато се върнат в дома на Монти, ще изчака семейство Юинг да си заминат и щом той я покани да влезе, тя ще откаже и ще се качи в колата си. И пред смаяния му поглед ще изнесе малка реч. Няма да споменава Веда, парите или краката си. Просто ще отбележи, че всяко нещо си има край и по всичко личи, че те двамата са стигнали до този момент. Било й е много приятно, наслаждавала се е на компанията му, на всяка минута, но сега му желае всичко най-добро и се надява да останат приятели. Но… И в този миг се виждаше как разперва грациозно ръце, а той само стои и гледа. И тогава ще запали колата.

Цялата сцена беше може би малко превзета и със сигурност доста театрална, а тя не спираше да добавя нови елементи. Но това си беше нейното прощаване и без съмнение имаше правото да го направи както сметне за добре.

Утрото на 31 декември 1933 година беше мрачно в Калифорния и сутринта преваля дъжд. В ранния следобед започнаха да пристигат страховити новини: за свлачища по хълмовете, евакуирани семейства от различни села, блокирани пътища и очакващи разрешение за потегляне влакове. Но в Глендейл, освен дъжда, който довлече и малко кал по улиците, нищо друго зловещо не се забелязваше и Милдред прие преваляването просто като досадно обстоятелство, което се отрази негативно на бизнеса й, но иначе не й се стори никак обезпокоително. Около пет часа все още не се беше прояснило и тя каза на госпожа Креймър да спре да разфасова пилешкото, защото никой няма да дойде да го яде и може да почака до другия ден. Когато Арлин, Емма и Одри се обадиха една след друга, за да кажат, че не могат да стигнат до ресторанта, тя продължи да не се вълнува особено. Пристигна Зигрид и Милдред я прати да лъска приборите.

Около шест се появи Монти, за да я попита дали не се е разколебала. Тя се засмя.

— От какво?

— Е, малко преваля.

— Да не искаш да кажеш, че ти си се разколебал?

— Не, никак даже. Просто се държа като добър домакин и ти давам последен шанс да се откажеш, ако искаш.

— О, малко дъждец не може да ме уплаши.

— Значи ще те очаквам.

— Към десет.

До седем и половина не се появи нито един клиент и госпожа Геслър изведнъж предложи да затворят и Милдред да ходи да се облича, ако още не й е дошъл умът в главата и иска да ходи на проклетото парти. Милдред се съгласи и започна да се приготвя за затваряне. След това заедно с госпожа Геслър, госпожа Креймър, Панчо, Джоузи и Зигрид дружно избухнаха в смях, защото можеха веднага да си тръгнат. Нямаше съдове за миене, бутилки за изнасяне и пари за броене. Милдред просто угаси светлините и заключи вратата, останалите се пръснаха в мрака, а двете с госпожа Геслър се качиха в колата й и поеха към „Пиърс Драйв“. Духаше малко вятър, пътят беше неравен заради камъните, които пороят бе довлякъл, но иначе всичко си беше както преди. Милдред паркира близо до вратата на кухнята и подаде ръка на госпожа Геслър.

С изненада откри Лети и Веда у дома. Лети се боеше да си тръгне и кротко попита Милдред дали може да преспи у тях. Веда отдавна трябваше да е на вечеря у семейство Ханън, където се очакваше и да прекара нощта, но каза, че госпожа Ханън се обадила и казала, че празненството се отлага. Като чу това, госпожа Геслър погледна въпросително към Милдред, която спокойно тръгна към спалнята, за да си свали униформата.