Джеймс Кейн - Милдред Пиърс

Милдред седна при тях, извади вино и уиски и изпи две-три питиета. Под въздействието на алкохола и благодарностите, които получи за 10-те долара, които бе дала на всеки един от тях, тя започна да се чувства толкова добре, че се отказа от твърдото си решение да не подари абсолютно нищо на Монти за Коледа. Първо извади орхидеите му от хладилника и си ги закачи под бурните общи аплодисменти. След това изпи още една чаша, отиде до касата и извади четири десетдоларови банкноти. Сложи ги в малък плик и написа върху него: „Честита Коледа, Монти“. Когато госпожа Геслър й каза, че той пристига, тя отиде в залата, помаха му леко и го изведе навън. Под сянката на дърветата мушна плика в джоба му и му благодари за орхидеите, за които каза, че са най-красивите, които някога е получавала. След това го прикани да ги помирише. Той се засмя, очевидно доволен от разположението на духа й, и й припомни, че орхидеите нямат миризма.

— Нищо, помириши ги.

Той ги помириса и повтори, че продължават да нямат миризма, но тя ухае много хубаво. Тя кимна доволно и го целуна. След това го въведе вътре, където Бърт, Уоли, госпожа Геслър и Веда седяха край една маса и празнуваха.

Но въпреки всичко вечерта завърши зле: Монти и Веда си зашепнаха нещо и започнаха да се заливат от смях на някакви си техни смешки. Милдред чу само думите „слугински пир“ и заключи, вероятно правилно, че се смеят на празненството в кухнята. Впусна се в дълга пиянска тирада за правото на труд, как всеки работещ за прехраната си струвал колкото всички останали. Уоли се опита да я накара да млъкне, госпожа Геслър — също, но без резултат. Тя отиде докрай. После ни в клин, ни в ръкав, скочи на крака, отиде в кухнята и попита как може човек да се забавлява, когато наблизо се крещи толкова силно. И така спусна завесата.

На сутринта стана, облече се и си спомни с горчивина за тирадата, и дори още повече се натъжи, когато се сети за четирите десетачки, които заминаха по следите на предшествениците си в бездънната пропаст. Беше дала свободен ден на Лети, затова отиде до кухнята, направи си кафе и го изпи чисто. После чу чешмата в банята на Веда и осъзна, че трябва да побърза. Отиде в спалнята си, извади купчина пакети от дрешника и ги занесе във всекидневната. Бързо ги пръсна под вече украсената коледна елха. След това взе своя подарък и го погледна. Беше часовник. Отлагаше покупката му до последния момент, защото се надяваше, че печалбата от бара ще й даде възможност все пак да поръча пиано. Но пак се намесиха непредвидени обстоятелства. През първите трескави дни след отмяната на Сухия режим госпожа Геслър много трудно намираше алкохол и за повечето трябваше да плаща в брой. Така надеждата й угасна и в последния момент Милдред изтича до центъра и купи часовника за 75 долара. Заслуша се в тихото му тиктакане, но то никак не звучеше като роял. Върна го до пакета от Бърт.

Малко след като се изправи, за да огледа подредбата, на вратата се почука и Веда попита с най-захаросания си коледен глас:

— Може ли да вляза?

Милдред се усмихна мило и отвори вратата. Изведнъж Веда се нахвърли върху нея, започна да я задушава с целувки и да желае Весела Коледа на своята „скъпа, скъпа майка!“. Но целувките и поздравите спряха също така внезапно, както бяха започнали. Веда се взираше в пианото на семейство Пиърс и от изражението й Милдред разбра, че някой й беше казал за рояла — Бърт, Монти, касиерът в банката, някой — и тя беше очаквала да го види сутринта на Коледа.

Милдред си облиза устните, понечи да обясни, но хладният поглед на Веда я спря. После каза нервно, че има много подаръци и не е зле да си направи списък, за да знае кой какво й е пратил. Веда не отговори, само се приведе и започна да развързва панделките. Стигна до часовника, разгледа го с умерен интерес и го остави настрана без коментар. Тогава Милдред се върна в спалнята, легна на леглото и се опита да спре да трепери. Но не успя. Скоро на вратата се позвъни и тя чу гласа на Бърт. Отиде във всекидневната точно навреме, за да чуе как Веда горещо му благодари за ботушите за езда, които й беше подарил, и го нарича „скъпи, скъпи татко“. Последва кратка сцена, в която Бърт обясняваше, че ботушите могат да се сменят, ако не са й по мярка, а Веда веднага ги премери. Заяви, че са идеални и няма да ги сваля цял ден. Дори щяла да спи с тях.

Не погледна нито веднъж майка си, която продължаваше да трепери. След няколко минути Милдред попита Бърт дали е готов, а той отвърна, че могат да тръгнат, когато тя каже. Отидоха до кухнята за цветята, които щяха да сложат на гроба на Рей, и Бърт затвори бързичко вратата след себе си. Посочи с палец към всекидневната и попита: