Джеймс Кейн - Милдред Пиърс

— Монти, не ме карай да се смея. Бях омъжена за компания, продаваща недвижими имоти, и няма нужда да ме лъжеш за къщата и за това как ще се отървеш от нея. Няма никаква причина да не наемеш агент, който да я продаде, както правят всички останали. Не, не е това. Предпочиташ да живееш в нея, да имаш адрес на булевард „Ориндж Гроув“, да си приготвяш яйца там сутрин, следобед да ходиш с колата си до клуба, после да вечеряш тук с мен и Веда и да ти давам джобни, вместо да работиш. Така е, нали?

— Разбира се.

Лицето му грейна в очарователна усмивка, приближи се до нея, бутна я и я прегърна.

— Не бих взимал от никой друг пари. Твоят жиголо е ужасно добре задоволен.

Тя го отблъсна, опита се да се отърве от него. Но той успя да я изненада и борбата й бе немощна. Колкото и да се съпротивляваше, не можеше да се противопостави на физическото му въздействие върху нея и когато накрая се предаде, последвалият час й се стори по-страстен и по-срамно възбуждащ откогато и да било преди. Но въпреки това за първи път дълбоко в себе си усети някакво отвращение. Не можеше да забрави, че двайсетачката не беше спомената нито веднъж, нито чу предложение да й върне заема. Разделиха се приятелски, като се извиниха за обидните забележки. Тя го помоли да забрави какво е казала, защото била разстроена и не знаела какво говори. Но и двамата много добре знаеха какво говорят и нито един от тях нямаше да го забрави.

— Скъпа, какво ще правиш с отмяната?

— Имаш предвид отмяната на Сухия режим?

— Да, точно нея.

— Защо? Не виждам как ще ме засегне.

— Даже много ще те засегне.

Госпожа Геслър, която пиеше кафе с Милдред точно преди затваряне, заговори много бързо. Според нея отмяната била въпрос на седмици и щяла да преобърне целия ресторантьорски бизнес с главата надолу.

— Хората са полудели за алкохол, за свястно питие без примеси, без етер или формалдехид в него, което да могат да изпият открито, без да се налага да съобщават парола на някакъв бандит, който си показва само лицето през дупката. Заведенията, които схванат новата ситуация, ще спечелят много, а тези, които не успеят, ще потънат. Ти си мислиш, че въртиш добра търговия тук, нали? И че хората ще се задържат при теб, защото те харесват, обожават пилетата ти и искат да помогнат на една смела жена да се справи с живота? Друг път. Когато разберат, че няма да им сервираш алкохол, ще се огорчат. Ще те сложат в резервния списък и ще ходят някъде, където ще получат това, което искат. И късметът ти ще секне.

— Искаш да кажеш, че трябва да започна да продавам алкохол?

— Ще бъде законно, нали?

— Дори не бих се замислила за това.

— Защо?

— Да не мислиш, че искам да превърна заведението си в бардак?

Госпожа Геслър запали цигара и започна нервно да я тръска в мексиканските пепелници на Милдред. После започна да хока приятелката си заради предразсъдъците й, глупостта й и неумението й да бъде в крак с времето. Милдред се раздразни, че й казва как да си управлява бизнеса, и започна да й отвръща, но срещу всеки неин аргумент госпожа Геслър вадеше два нови. Не спираше да й напомня, че когато отново разрешат алкохола, той няма да е това, което е бил преди. Ще бъде на уважение и ще изправи ресторантьорския бизнес на крака.

— От това страдат заведенията за хранене още от войната. Продаваш вечеря за осемдесет и пет миризливи цента, а ако сервираш питиета, ще можеш да получиш и долар, може би дори долар и четвърт. Скъпа, говориш неразумно и започваш много да ме дразниш.

— Но аз не разбирам нищо от алкохол.

— Обаче аз разбирам.

Нещо в поведението на госпожа Геслър подсказваше, че точно натам е водела разговора през цялото време. Запали нова цигара, хвърли остър поглед към Милдред и продължи:

— Чуй ме сега. И ти, и аз знаем, както и всички останали, че Айк се занимава с превози. Но отмяната на Сухия режим ще го удари силно. Ще трябва бързичко да се заемем с нещо друго, докато се реорганизираме. Което значи, че аз трябва да се заема с нещо. Какво ще кажеш за следното: да започнеш да продаваш алкохол, а аз да ти удържам по десет процента за всичко, което ти доставям, плюс бакшишите, ако има такива, стига да не съм прекалено горда да ги взема, което не просто е невероятно, скъпа, а е направо невъзможно.

— Ти? Барманка?

— Защо не? Ще съм много добра.

На Милдред това й се стори толкова смешно, че се смя, докато чу как един от шевовете й се спука. Въпреки работата, притесненията и усилията беше започнала малко да напълнява. Но на госпожа Геслър не й беше до смях. Беше напълно сериозна и през следващите няколко дни не спря да опява на Милдред. На нея цялата идея продължаваше да й се струва абсурдна, но докато ходеше в центъра да доставя пайове, започна да дочува някои неща. А после, когато в щат след щат взеха да отменят Сухия режим, вече всички говореха само за това — както господин Крис, така и собствениците на големи кафетерии трескаво се чудеха какво да правят. И тя се уплаши. Трябваше да поговори с някого, а по тези въпроси нямаше много доверие на Бърт и абсолютно никакво на Монти. Внезапно й хрумна да се обади на Уоли. Често го виждаше покрай сделката им с недвижимия имот, но предишните им отношения благодарение на странните особености на човешката памет по негласно споразумение бяха напълно изтрити, все едно че никога не са съществували. Уоли дойде един следобед, изслуша дилемата на Милдред и поклати глава: