Джеймс Кейн - Милдред Пиърс

— Разбира се, че той ми го каза. Ние сме много добри приятели и се надявам, че гледам зряло на тези неща. Наистина говори много ласкателно за краката ти. Има теория за тях. Казва, че памучната карирана престилка е най-голямата провокация, изобретена от жените, за да изтезават мъжете, и че най-хубавите крака могат да бъдат видени в кухните, а не в богаташките приемни. „Никога не се захващай с господарката, ако можеш да докопаш прислужницата“, така казва той. И още нещо казва, че хубавичките слугини винаги са много благодарни, не са претенциозни и не си въобразяват разни глупости за брак и други досадни неща. Бих казала, че намирам тази социална теория за доста очарователна.

Веда продължи да говори, като тръскаше цигарата си. Когато я изпуши, запали нова и хвърли клечката на пода. Отначало Милдред не я чуваше какво й казва. Откритието, че този мъж, когото тя бе търпяла само защото я сближаваше с Веда, всъщност й се е присмивал зад гърба, подигравал се е с най-интимните им отношения, настройвал е детето й срещу нея — това откритие толкова я порази, че усети как всяка част от тялото й омеква като желе. Но скоро думите придобиха отново смисъл и тя чу Веда да казва:

— В края на краищата, майко, дори и през най-тежките му периоди Монти носи обувки, които са правени по поръчка.

— Надявам се. Защото ми струват доста пари.

Милдред изпусна последната реплика с горчивина и за секунда й се прииска да не го беше правила. Но цигарата, която застина във въздуха, й подсказа, че за Веда това бе новина, и то доста ужасна новина, и без повече съжаление се възползва докрай от предимството си:

— Това не го знаеше, нали?

Веда се взираше невярващо в нея, след това реши да обърне всичко на шега:

— Ти му купуваш обувките? Богове и рибки…

— Обувките, ризите, питиетата и всичко, което притежава през последните няколко месеца, включително и таксите за мачовете по поло. Няма нужда да призоваваш боговете и рибките, нито да ми цитираш повече дати и опери. Ако искаш дати, всичките съм си ги записала, както и съответните суми срещу тях. Госпожице Пиърс, допуснахте малка грешка. Не са краката ми, а парите ми. И докато това е така, ще видим кой е слугата и кой е господарят. Може да ти е интересно да научиш, че това е причината да ти е толкова добър приятел. Не те вози на уроците ти по музика, защото иска. Всъщност често се оплаква от това. Прави го, защото му се налага. И колкото и да ти е чудно, ще се ожени за мен, или пък няма да се ожени, ще прави всичко, което му кажа, за да може да сложи нещо в горделивия си джентълменски стомах.

Милдред се изправи. В осанката й имаше нещо надменно, с което заприлича на Веда.

— Така че той вижда в мен каквото виждаш и ти, нали? И за нещастие си в същото положение, в което е и той. Трябва да правите каквото ви казвам. Който плаща, поръчва музиката. И затова няма да видиш и един цент, докато не си вземеш думите обратно и не се извиниш за тях.

Веда заряза превзетите маниери и се превърна в пищяща, опърничава девойка на четиринайсет години. Милдред изслуша хладно ругатните й, гледаше я как рита пианото на баба си и дядо си с ботушите за езда от Бърт.

— И ще се упражняваш на това пиано, докато не съм готова да ти купя друго.

Веда изкрещя с пълно гърло, след това се хвърли към пианото и започна да свири канкан от „Орфей“. Милдред не позна мелодията, но й стана ясно, че е неприлична музика. Взе си палтото, излезе от къщата и тръгна по улицата към ресторанта.

Що се отнася до Монти, Милдред осъзна, че това беше краят, но нямаше да прави нищо по въпроса веднага. Посрещна го както обикновено, когато се отби в ресторанта същата вечер, както и следващите две-три вечери. Дори му позволи да я прегърне и изпита странно удоволствие, че знае как достъпът му до най-хубавите крака скоро ще бъде напълно отказан. Спирането на парите върна разума на Веда много по-бързо от всякакъв пердах и когато това стана, Милдред й прости съвсем искрено по време на една сълзлива сцена няколко дни след Коледа. Тя съвсем автоматично оправдаваше Веда, независимо колко грозно я беше обидила. Според нея вината изцяло беше на Монти и скоро измисли как да се справи с него и кога. Щеше да стане на тържеството за Нова година, на което я беше поканил преди около седмица.

— Смятах да поканя Пол и Луис Юинг, играчи на поло, ще ти харесат. Да се срещнем у нас около десет, да пийнем и след това да отидем до хотел „Балтимор“ за шумната част.

Това очевидно беше опит да убие с един куршум два заека — да придаде някаква достоверност на думите си за странния й режим на живот и в същото време да я запознае с някого, сякаш винаги е смятал да го направи, ако се появи подходящ повод. Тя го прие като доказателство за промяна на отношението му и се съгласи. Даже направи нещо повече. Консултира се трескаво с госпожа Геслър какво да облече и отиде до магазина да си купи вечерна рокля. След това изпадна в истинска агония по въпроса с връхната дреха. Нямаше кожено палто и вероятността да направи своя дебют в света на наметките от норки в протритото си синьо палто я ужасяваше. Но тук както винаги се намеси госпожа Геслър. Познавала жена, която имала брокатено палто.