Джеймс Кейн - Милдред Пиърс

— Седни, аз ще се погрижа за него.

Почти не му обърна внимание, само се чудеше дали плешивината на главата му си беше мургава по рождение, или беше загоряла от слънцето. Беше малка плешивина с черна коса около нея, но пак си беше плешивина. Докато той прелистваше менюто, тя реши, че все пак е обгорял от слънцето. След това забеляза, че целият е много почернял, но не само заради това приличаше на латиноамериканец. Беше висок като върлина и в омачкания си спортен костюм приличаше на момче. Имаше кафяви очи, а подрязаният му мустак беше много европейски. Всичко това тя отбеляза съвсем незаинтересовано, докато той не остави менюто и не я погледна.

— Защо изобщо гледам това? Защо хората четат менюто за закуска? Всеки знае точно какво смята да си поръча, но въпреки това продължава да чете.

— За да види какви са цените, разбира се.

Нямаше намерение да пуска шеги, но очите му я гледаха приятелски и репликата й се изплъзна от устата. Той щракна с пръсти сякаш току-що беше чул отговор на въпрос, който го бе измъчвал цял живот.

— Точно така. — Двамата се засмяха, а после той стана делови. — Готова ли си?

— Слушам.

— Портокалов сок, овесена каша, бекон, яйца на очи, не много препържени, препечена филийка и голямо кафе. Запомни ли? — Тя му изрецитира поръчката със същата интонация като неговата и двамата отново се засмяха. — И ако може малко по-бързо, че искам да успея да стигна до Ароухед и да поплувам преди залез-слънце.

— О, и на мен ми се ходи до Ароухед.

— Ами ела.

— Внимавай, защото може и да се съглася.

Когато се върна с портокаловия сок, той се усмихна и каза:

— Е? Аз сериозно те поканих.

— Казах ти да внимаваш. Може и аз да съм била сериозна.

— Знаеш ли кое би било изключително оригинално от твоя страна?

— Кое?

— Да се съгласиш ей така, веднага.

Внезапно я обзе силно вълнение. Спомни си, че в момента е напълно свободна. Всичките й пайове бяха приготвени и доставени, децата бяха със семейство Пиърс на плажа, бояджиите щяха да приключат до обяд, нищо не я задържаше. Сякаш за известно време Бог я бе отписал от плановете си и когато се обърна към мъжа, усети вятъра в косите си. Отиде до кухнята и повика Айда.

— Айда, мисля, че момичето се притеснява от мен. Струва ми се, че я изнервям. Все някога трябва да започне да се справя сама. Защо просто тихичко не си тръгна?

Айда погледна към господин Крис, който се занимаваше със счетоводството.

— Е, той много ще се зарадва да си спести някой цент.

— Разбира се.

— Добре, Милдред, тръгвай, желая ти много късмет с ресторанта и ще дойда в него при първа възможност. А надницата ти?

— Ще си я взема другата седмица.

— Точно така, когато дойдеш с пайовете.

Милдред взе бекона и яйцата и излезе от кухнята. Срещна очите на мъжа още преди да прекрачи прага и не успя да сдържи усмивката си, когато тръгна към него. Постави чинията пред него и попита:

— Какво си се ухилил?

— А ти защо си така усмихната?

— За разнообразие.

— По дяволите, харесвам те.

Всичко след това се случи бързо, задъхано и страстно. Той настояваше да тръгнат, тя каза, че трябва да закара колата си до дома. Той искаше да я следва, тя каза, че има да свърши някаква работа. Трябваше да провери дали ресторантът й е заключен, след като бояджиите са си тръгнали, но не се впусна в подробности. Разбраха се да се срещнат пред аптека „Колорадо“ в дванайсет и петнайсет. Анна пое задълженията си в ресторанта, а Милдред се забърза към съблекалнята, преоблече се, сбогува се набързо и излетя от заведението. Но не се прибра веднага у дома. Втурна се към „Бродуей Холивуд“ и си купи плажни принадлежности, като благодареше на късмета си, че е взела достатъчно пари, за да плати за тях. След това се качи на колата и пое към вкъщи. Часовникът на таблото показваше дванайсет без четиринайсет, когато стигна до алеята пред дома си. Паркира колата, затвори гаража и се втурна вътре с торбите, като по навик погледна към къщата на семейство Геслър. Щорите им бяха спуснати, очевидно бяха заминали за уикенда. Влезе, пусна и тя щорите, заключи вратата, провери хладилника, печката, бойлера и крановете. След това си свали роклята, облече си спортния костюм и си сложи шапка с голяма периферия. Отвори новата си плажна чанта и пъхна вътре покупките. Грабна от тоалетката гребен и също го пусна вътре. От банята взе чиста хавлиена кърпа и сапун и прибра и тях. След това затвори чантата, грабна едно манто и изскочи през вратата. Провери дали е заключила и пое с бавна стъпка по алеята, която комично контрастираше на бясната скорост, с която беше действала само преди секунди. Демонстрираше сдържаност и спокойствие, беше просто дама, излязла да поплува в събота. Чантата невинно се полюляваше на рамото й, мантото беше метнато небрежно на ръката й.