Джеймс Кейн - Милдред Пиърс

— Така че, изглежда, ще трябва да се разведем, Бърт.

Той посрещна това съобщение с много сериозно изражение и мълча дълго, преди да проговори.

— Ще трябва да си помисля.

— Да не би да имаш някакви възражения?

— Имам много възражения. На първо място, религията ми има много строги правила по въпроса.

— О!

Не можа да прикрие сарказма в гласа си. Стори й се малко прекалено да вади от ръкава си формалните отношения с Епископалната църква, особено след като религията му не беше против самия развод, доколкото тя знаеше, а против повторния брак. Но преди да му го каже, той продължи.

— И трябва да ми кажеш повече за тази сделка на Уоли Бъргън. Много повече.

— Че какво общо имаш ти с нея?

— Ти си ми съпруга, нали?

Тя се извърна бързо, бръкна в тестото и се опита да си припомни, че да спориш с Бърт е все едно да спориш с дете. Тогава го чу да казва:

— Знам може би десет пъти повече за федералните данъци от Уоли Бъргън и мога да ти кажа, че тази сделка ми звучи като пълна глупост. Всичко опира до това дали има тайно споразумение. Когато става въпрос за тайно споразумение, задължение на държавата е да представи доказателствата, а в този случай не може да има никакви доказателства, защото аз мога да свидетелствам, че такова няма.

— Бърт, не разбираш ли, че не става въпрос да доказваме нещо в съда? Става въпрос за това дали ще ми позволят да взема имота или не. Ако не получа развод — няма да ми позволят.

— Няма причина да ти откажат.

— И какво да обясня на Уоли?

— Просто го прати при мен.

Бърт се потупа по бедрата, стана и по всичко личеше, че смята разговора за приключен. Тя започна яростно да меси тестото, като се опитваше да си премълчи, но накрая каза:

— Бърт, искам развод.

— Милдред, чух всяка дума, която каза.

— И нещо повече — смятам да го получа.

— Не и ако аз не се съглася.

— Ами Маги Бидерхоф?

— Ами Уоли Бъргън?

И в най-безгрижните си дни на безполезен гост у дома Бърт никога не си бе позволявал да бъде толкова нагъл, колкото сега, но тестото влезе в употреба. Удари го право в лицето, задържа се там за малко, после се раздели и под него се откри трагично изражение на наранено достойнство. Но докато се стичаше на големи капки на пода, достойнството беше заменено със свиреп гняв. И Бърт си отвори устата. Каза, че имал приятели, които знаели какво се случва. Че вече трябвало да е разбрала, че не може да го прави на глупак. После му се наложи да отиде до мивката, за да си почисти лицето и докато махаше тестото от него, тя заговори. Натякна му, че не изкарва прехраната на семейството си и че й пречи винаги когато тя се опита да го направи. Той пробва да се върне на темата с Уоли и тя му изкрещя да замълчи. Той се съгласи да престане да говори за това, но я предупреди, че ако се опита да въвлече Маги Бидерхоф в техните отношения, ще види какво ще й се случи. Щял да се погрижи никога да не получи развод, поне не и в този щат. Тя отново се развика, че ще се разведе и че не я е грижа какво ще направи той, а той й отговори, че не се знае и си тръгна.

Госпожа Геслър слушаше, отпиваше от чая и клатеше глава.

— Ето това е най-смешното, скъпа. Колко дълго живя с Бърт? Десет, дванайсет години? И въпреки това не си проумяла що за човек е, нали?

— Той за всичко е наопаки.

— Не, не е. Щом веднъж го разбереш, той престава да бъде наопаки. Бърт е като Веда. Ако не може да направи нещо грандиозно, спира да живее, това е.

— И какво му е грандиозното в поведението?

— Погледни нещата поне веднъж през неговите очи. Не го е еня за църквата, за закона или за Уоли. Казал го е просто за да прозвучи заплашително. Това, което го яде, е, че не може да направи нищо за децата. По-скоро би умрял, отколкото да се изправи в съда и да признае, че не може да им осигури и един цент.

— А да не би да прави нещо за тях в момента?

— За него това е незначителна подробност, временно състояние, което не се брои. Когато замисли нещо…

— Няма да стане.

— Ще ме изслушаш ли? Той се страхува, че е спукана гума, сигурна съм, че е в един от онези драматични етапи от живота на всеки мъж, затова се държи така. Но няма да издържи дълго. Най-малкото заради онази Бидерхоф. Няма да й хареса, когато научи, че си поискала развод, а той не ти го е дал. Ще започне да се чуди дали наистина я обича — макар че умът ми не го побира как може някой да я обича. И през цялото време ще се измъчва, че колкото повече трудности създава за теб, толкова по-зле ще става и за децата. А Бърт обича децата си. Скъпа, Бърт е на ръба на пропастта и няма къде да ходи, освен да скача.