Джеймс Кейн - Милдред Пиърс

— И кой е този човек?

— Един старец, който обядва при мен всеки ден. Но мисля, че има пари. И ако му докажа, че инвестицията е добра, може и да ми даде средствата, които ми трябват.

Уоли обиколи няколко пъти стаята, без да изпуска Милдред от очи. Тя до такава степен беше свикнала да мисли за него като за отпуснат дебелак, че от време на време забравяше колко пронизително можеше да я гледа. Накрая той попита:

— И наистина ли вярваш, че проектът ти може да успее?

— Ами… ти не вярваш ли?

— Питам теб.

— Струва ми се, че ще се изплати. Премислила съм всичко и съм напълно сигурна, че не съм пропуснала нищо. Със сигурност мога да готвя. Изучих и бизнеса в ресторанта до най-малката подробност, за която се сетих. Имам предвид — системата. И как да пестя пари. Това е най-важното в моята идея, Уоли. Кои разходи са пилеене на пари, както и допълнителните неща като печатането на менюта и хората, които трябва да се наемат, всичко необходимо. По моя начин няма да има никакви излишни разходи. Всички остатъци ще отиват за сос и супа, нищо няма да се печата и няма да има никакви екстри. Сигурна съм, че ще успея.

— Щом е така, може би ще мога да ти уредя сделка. И то такава, че ще започнеш с летящ старт. И която ще ти бъде толкова изгодна, че дори няма да ти трябва инвеститор.

— Уоли! Ако не внимаваш какво говориш, ще се разплача.

— Остави плача за по-късно, а сега слушай какво ще ти кажа. Нали помниш къщата, която ползвахме за мостра? Образцовия дом, който Бърт построи, за да приемаме в него клиентите и да им показваме как ще изглеждат къщите им, ако похарчат два пъти повече пари, отколкото имат?

— Да, разбира се. — Имаше специална, много романтична причина да помни тази сграда.

— Добре. Трябва да се отърват от нея.

— Кои?

— Синдиците на „Пиърс Хоумс Инк“. Които ми плащат, за да съм техен адвокат, куриер, крадец и каквото друго се сетят. Трябва да се отърват от нея и ако я искаш, за да си готвиш там пилетата, твоя е. И повярвай ми, Милдред, не съм виждал по-подходящо място за заведение. Та тази къща дори мирише на пилешко. Намира се в сенките на дърветата, има стара колониална архитектура, по която Бърт пръсна толкова пари — направо мечта! Ако посипеш малко чакъл покрай нея, ще получиш безплатен паркинг за гостите. Голямата приемна е идеална за ресторантската част. В спалнята можеш да направиш склад. А в офиса — кухня. Всичко вътре е направено според противопожарните изисквания и здравните закони, дори тоалетните, които са две, не само една. Ако наистина си сериозна, мога да ти я уредя за четири хиляди долара — къщата, парцела и всички подобрения в нея.

— Уоли, всеки миг ще се разплача.

— Не те питам дали имаш четири хиляди долара. Знам какво имаш и какво нямаш и ти казвам, че ако я искаш, е твоя. — Той се наведе към нея, огледа се мелодраматично, сякаш за да се увери, че никой няма да го чуе, и прошепна: — Трябва да отчетат загуби.

— Кои?

— Синдиците! В данъчната си декларация, която трябва да предадат следващия март. За 1931 година трябва да отчетат загуби. Ако не го направят, потъват. Затова къщата е твоя за четири хиляди долара.

— Уоли, пак трябва да намеря пари!

— Кой е казал, че трябва? Е това му е най-хубавото. В този град, след като влезеш във владение на имот, никой нищо друго не иска да знае и можеш да получиш колкото кредит поискаш, дори повече отколкото можеш да използваш. Да не мислиш, че и доставчиците на едро не усещат кризата? Не могат да си продадат стоките и затова те питат само едно: имаш ли недвижима собственост или не? Ще ти доставят всичко, което поискаш, и ще те свържат и с други. От теб се иска само да вземеш имота и веднага започваш.

За първи път в живота си Милдред усети горещата, разтърсваща тръпка на конспирацията. Схвана бързо положението с кредита, след като Уоли й го обясни, а нямаше нужда да й се повтаря колко подходящо е мястото за заведение. Вече си представяше неоновия надпис — само в синьо, без червено и зелено:

МИЛДРЕД ПИЪРС

Пиле, гофрети, пай

Безплатен паркинг

Но всичко изглеждаше прекалено хубаво, за да е истина, и когато започна нетърпеливо да задава въпроси, Уоли я успокои:

— Няма уловка. Те са в ужасна дупка. Дори да се отърват от някои от другите имоти, федералните закони са такива, че става още по-лошо. Имам предвид, че тъй като не ние сме построили тези къщи, дори ако купувачът спре да плаща, няма как да докажем загуби. Но при тази сграда имаме две хиляди и петстотин долара, които Бърт е платил за парцела и които дори финансов ревизор не може да оспори. Както и единайсет хиляди и петстотин, които той похарчи, за да построи къщата. И това са пари на корпорацията, не негови. Общо стават четиринайсет хиляди и ако ти я вземеш за четири, имаме загуба от десет хиляди долара, а те са напълно достатъчни за 1931 година.