Джеймс Кейн - Милдред Пиърс

— Краката, краката! Никой не се интересува от лицето ти!

На Милдред й трябваше малко време, за да разбере за какво иде реч, но след това повдигна леко полата си и остана много доволна, когато фотографът подсвирна.

Госпожа Геслър, която нямаше крака, за които си струваше да се говори, стоеше зад нея. Светкавицата блесна. Следващото нещо, което си спомняше, беше как влиза в съда, вдига ръка и казва, че се кълне, че ще говори истината, цялата истина и само истината и Бог да й е на помощ; после съобщава името, адреса и занятието си — което определи като „домакиня“. После отговаряше на въпросите, които й задаваше Уоли, но някакъв друг Уоли, когото никога не беше виждала преди — тържествен, загрижен мъж, който внимателно я подканяше да разкаже на възрастния съдия за ужасния тормоз, на който я подлагал Бърт: как не й е проговарял с дни, как отсъствал от дома им, как я ударил „при спор за пари“. Тя седна до Уоли, но госпожа Геслър се изправи и потвърди всичко, което Милдред беше казала с точно премерено сдържано възмущение. Когато стигна до боя и Уоли я попита сериозно дали го е видяла, тя затвори очи и отвърна:

— Да.

След това Милдред и госпожа Геслър се озоваха в коридора, към тях се присъедини и Уоли.

— Решението вече е взето.

— Боже… толкова бързо?

— Така става, когато си подготвен за делото. Разводът е лесен, ако се води правилно. Законът изисква да се докаже тормоз и точно това трябва да докажеш, нищо повече. Този удар по брадичката ни спести два часа препирня.

Закара ги у дома, Милдред приготви питиета, а Бърт влезе, за да подпише документите. Тя по някакъв странен начин се чувстваше доволна, че откакто започнаха да се занимават със сделката по имота, на Уоли не му беше до романтика. Така можеше да седне до Бърт, без да изпитва чувство, че мами някого, и наистина да се държи приятелски с него. При първа възможност пошепна в ухото му:

— Казах им, че за имуществото е постигнато извънсъдебно споразумение. Имам предвид на репортерите. Правилно ли постъпих?

— Идеално.

Знаеше, че това елегантно изявление пред вестниците означаваше много за него. Потупа го по ръката и той й отвърна със същото. Уоли си тръгна, Бърт се взря тъжно в чашата си и реши, че също трябва да си ходи. Но в гърлото на Милдред заседна буца, докато той вървеше по алеята с дръзко килната шапка и смело изправени рамене. Госпожа Геслър я погледна косо.

— Какво пък сега?

— Не знам. Чувствам се сякаш съм му оглозгала костите. Първо децата, после колата, а сега и къщата. Взех му всичко.

— Би ли ми казала за какво му е къщата? Ще я изгуби за нула време, защото няма да може да й плаща ипотеката.

— Но той изглеждаше толкова нещастен.

— Скъпа, с всички е така. Така ни влизат под кожата.

В една гореща октомврийска сутрин тя отиде за последен път на работа в ресторанта. Предишните две седмици бяха изключително напрегнати и й се струваше, че никога няма да намери време за всичко, което трябваше да свърши. Пътувания до центъра на Лос Анджелис, за да поръча оборудването, което безценният й кредит й даваше право да купи; разговори с ресторантьори, за да сведе поръчките за пайове до рентабилно количество; безброй посещения до къщата, която бояджиите ремонтираха; тежки тайни размисли за пари. От работа и грижи вечер си лягаше толкова изтощена, че едвам успяваше да заспи. Но всичко това свърши. Оборудването беше доставено, заедно с гигантската печка, която караше сърцето й да бие силно всеки път щом я погледнеше; бояджиите почти приключваха с ремонта; три нови договора за пайове бяха преминали успешно етапа с мострите. Дългът, който трябваше да обслужва, лихвите, данъците и вноските я плашеха и в същото време я изпълваха с вълнение. Ако се справеше в първите една-две години, казваше си тя, наистина ще постигне нещо. Седеше на закуска с момичетата, слушаше как Айда инструктира Шърли, която щеше да я замести, и изпитваше странна лекота, сякаш беше направена от въздух и всеки миг щеше да отлети.

Айда говореше с обичайната си сериозност.

— Ако се наложи да накараш клиент да почака, не можеш да го оставиш просто ей така да си седи, както направи вчера. Трябва да покажеш интерес към него, да му внушиш, че се грижиш за него. Питай го дали не иска супа или нещо друго, докато чака.

— Или поне дали не иска да те опипа.

Айда не обърна внимание на подмятането на Анна, а продължи мрачно да говори. Когато в участъка на Анна седна нов клиент, Милдред й направи знак да си допие кафето.