Джеймс Кейн - Милдред Пиърс

— Така си и мислех… А сега погледнете другите чекмеджета. Това са кандидатите. Стенографки — търсят ги за жълти стотинки, но поне могат да правят нещо. Квалифицирани секретарки — също се продават на кило, но са отделна категория. Това са стенографки с образование, медицински сестри, лаборантки, аптекарки, които могат да ръководят клиники или кабинетите на трима-четирима лекари, дори да вършат болнична работа. Защо да препоръчам вас вместо тях? Някои имат докторски степени, завършили са естествени науки в Калифорнийския университет в Лос Анджелис и други учебни заведения. Тук имам цяло чекмедже стенографки, които са и отлични счетоводителки. Всички те могат да се грижат отлично за цялата административна дейност на малка фирма и пак да им остане време да спят с този и онзи. Тук има търговци, мъже и жени, всички с отлични препоръки, хора, които наистина могат да продават. Всички са уволнени, защото няма какво да се продава, не виждам как да ви намеря работа преди тях. А това е висшата лига кандидати, цяло чекмедже хора, мъже и жени, всички някога са били директори, одитори, мениджъри от всички области на бизнеса. Винаги когато препоръчвам някой от тях, знам, че работодателите няма да си пропилеят парите. Всички те са си у дома, стоят до телефона и се надяват да им звънна. Но аз няма да го направя. Нямам какво да им кажа. Това, което се опитвам да ви втълпя, е, че нямате никакъв шанс. Боли ме за тези хора и не мога да спя нощем, въпреки това нямам нищо за тях. А те заслужават, само че нищо не мога да направя. Нямам никаква възможност да ви препоръчам, преди да намеря работа за тях. Вие не сте квалифицирана. Не се сещам как да ви помогна и мразя хора, които не могат да вършат нищо.

— Как да се квалифицирам?

Устните на Милдред отново затрепериха като в кабинета на госпожа Бул. Госпожица Търнър бързо извърна поглед, след това каза.

— Може ли да ви предложа нещо?

— Разбира се.

— Не бих ви нарекла ослепителна красавица, но имате отлична фигура и казвате, че готвите и спите добре. Защо не забравите за работата, не си намерите мъж и не се омъжите пак?

— Опитах вече.

— Не стана ли?

— Май с нищо не мога да ви заблудя. Това бе първото, което се сетих и отначало ми се струваше, че се справям добре. Но после май двете ми малки деца ме дисквалифицираха дори там. Той не го каза направо, но…

— Ох, късате ми сърцето!

— Не знаех, че имате сърце.

— Нито пък аз.

Хладната логика в тирадата на госпожица Търнър стигна до най-дълбоката същност на Милдред, където кокетството, очакването и надеждите от последните няколко седмици не бяха успели да проникнат. Прибра се, хвърли се на леглото и плака цял час. Но на следващия ден упорито се регистрира в още три агенции. Започна да се държи отчаяно, като например да влиза във фирми в работно време и да пита за свободни места. Един ден влезе в административна сграда, започна от най-горния етаж и обиколи всички офиси вътре. Ставаше все по-уморена, бледа и запусната. Роклята с щампите бе гладена вече толкова пъти, че проверяваше тревожно шевовете, винаги щом доближаваше ютията до нея. Караше на овесена каша и хляб, като пазеше за децата яйцата, пилешкото и млякото, които успяваше да купува.

Една сутрин за нейна изненада пристигна бележка от госпожица Търнър, която я молеше да й се обади. Тя се облече за около четири минути, хвана автобуса в девет часа и в девет и трийсет вече беше в познатия й малък кабинет. Госпожица Търнър й махна да седне.

— Изскочи нещо, затова ви изпратих съобщение.

— Какво?

— Икономка.

— О…

— Не е каквото си мислите, затова не ми говорете с такъв тон. Искам да кажа, че няма да се налага да спите с никого, доколкото знам. И нямам никакъв интерес от това. Не се занимавам с прислуга, затова няма да получа и цент. Но бях снощи в Бевърли Хилс и се заговорих с дама, която ще се омъжва за режисьор. Той още не знае, но в къщата му се задават огромни промени. Затова й трябва икономка. И заради тези страхотни домакински умения, за които ми разказахте, й съобщих за вас и мисля, че работата е ваша, стига да я искате. Няма да имате проблеми заради децата. Ще ви дадат квартира. Мисля, че можете да й поискате сто и петдесет, ако умеете да преговаряте, но по-добре поискайте двеста и след това свалете. Дори след като си платите униформите, храната, прането, отоплението, осветлението и квартирата, пак ще ви остане повече, отколкото изкарват и най-даровитите ми кандидати.

— Не знам какво да кажа.