Джеймс Кейн - Милдред Пиърс

— Добре съм така.

— Милдред, каня те да седнеш.

Милдред усещаше пулса си в гърлото, очите й плувнаха в гневни сълзи. Госпожа Форестър заговори с размах за своите планове да реорганизира къщата. Очевидно това беше домът на бъдещия й съпруг, макар че какво правеше тя в него по халат цял месец преди сватбата, изобщо не си направи труда да обясни. Милдред щяла да си има собствена квартира над гаража. Самата госпожа имала две деца от предишен брак, но, разбира се, никакво сприятеляване между тях и дъщерите на икономката нямало да бъде позволено, но от това нямало опасност, защото Милдред щяла да си има отделен вход от алеята и „всякакви подобни проблеми можели да се разрешат“. Милдред слушаше, или поне се опитваше, но изведнъж пред очите й изникна картина. Представи си как някой казва на високомерната снобка Веда, че трябва да влиза през задния вход и че не може да другарува с отрочетата на Форестър. Милдред осъзна, че ако приеме тази работа, ще загуби Веда. Дъщеря й щеше да отиде при баща си, при дядо си, в полицията или щеше да спи на пейка в парка, но дори с камшик не можеше да я принуди да остане с нея над гаража на Форестър. Мисълта за хладното й дете я изпълни с гордост и тя стана.

— Не мисля, че съм човекът, когото търсите, госпожо Форестър.

— Господарката слага край на интервюто, Милдред.

— Госпожа Пиърс, ако нямате нищо против. И аз слагам края му.

Сега беше ред на госпожа Форестър да скочи, все едно краката й бяха пружини, но очевидно реши повече да не чете лекции за отношенията между прислуга и господарка. Озова се лице в лице с Милдред, която беше присвила очи по характерния си начин и в тях вече имаше нещо зловещо. Натисна един бутон и обяви с леден глас:

— Ще повикам Харис да те изпрати.

— И сама ще намеря изхода, благодаря.

Взе си дамската чанта и излезе от библиотеката, но вместо да завие към кухнята, се стрелна право към предната врата и я затвори спокойно след себе си. Направо не стъпваше по земята, докато вървеше към автобусната спирка и премина през Холивуд, без да забележи нищо край себе си. Когато установи, че е слязла по-рано и трябва да върви две пресечки пеша за връзката с Глендейл, се сви и краката й затрепериха. Пейката на булевард „Холивуд“ беше пълна и й се наложи да постои права. После всичко около нея се завъртя и слънцето й се стори необичайно ярко. Знаеше, че трябва да поседне, иначе щеше да се свлече на тротоара. В съседство имаше ресторант и тя се шмугна в него. Беше пълен с обядващи хора, но успя да намери малка маса в ъгъла и седна.

Взе менюто, но веднага го остави, за да не забележи момичето, че ръцете й треперят. Поръча сандвич с шунка и маруля, чаша мляко и чаша вода. Мина цяла вечност, докато й сервират. Момичето обикаляше наоколо, оплакваше се, че има много работа, за която й плащат малко. У Милдред се зароди неясно подозрение, че я обвиняват в кражба на бакшиш. Но беше на ръба на припадъка и нямаше сили да спори, затова повтори, че иска водата веднага и млъкна. Скоро пристигна поръчката й и тя започна апатично да яде. Водата проясни главата й, храната я ободри, но под лъжичката й още бе свито и това като че ли имаше нещо общо с ходенето пеша, лутането и караниците, в които беше преминала цялата й сутрин. Наистина беше в мрачно настроение и когато чу звук от плесница на сантиметри от ухото си, едвам обърна глава. Момичето, което й бе сервирало, стоеше лице в лице с друго момиче и Милдред видя как й зашлеви още един шамар.

— Хванах те, мръсна малка крадла! Хванах те на местопрестъплението!

— Момичета! Момичета!

— Хванах я! Видях я как го прави, краде бакшиши от моите маси! Открадна от осемнайсета маса, преди тази дама да седне, а сега и от петнайсета ми сви четиридесетте цента. Видях я!

За миг цялото заведение зажужа като кошер, другите момичета също започнаха да обвиняват на висок глас, хостесата се опитваше да възвърне реда, а от кухнята дотърча управителят. Беше нисък набит грък с блестящи черни очи, уволни и двете момичета и дълго се извинява на клиентите. Когато след няколко минути и двете напуснаха демонстративно в цивилните си дрехи, Милдред беше толкова потънала в размислите си, че дори не кимна на своята сервитьорка. Чак когато се появи хостесата с бяла престилка и започна да изпълнява поръчки, тя осъзна, че се е изправила пред едно от най-важните решения в живота си. Имаха нужда от служителка, и то веднага. Тя се взря в чашата вода и накрая окончателно и непоколебимо сви устни. Не би вършила тази работа, ако не я заплашваше глад. Остави десет цента на масата. Стана. Отиде на касата и си плати сметката. След това се обърна и тръгна към кухнята, все едно вървеше към електрическия стол.