Джеймс Кейн - Милдред Пиърс

Следващите два часа бяха кошмарни за Милдред. Не получи работата толкова лесно, колкото предполагаше. Управителят, чието име беше Макадулис, но когото всички наричаха господин Крис, искаше да я вземе и особено се ентусиазира, когато хостесата започна да крещи в ухото му:

— Трябва да назначите някого! Там е пълна бъркотия! Пълна бъркотия!

Но когато момичетата видяха Милдред и разбраха защо е тук, се събраха и сложиха категорично вето върху кандидатурата й, ако не върнат Анна. Анна, предположи тя, беше момичето, което я бе обслужило и което беше започнало свадата, но тъй като всички очевидно бяха потърпевши от кражбите, я смятаха в известен смисъл за своя представителка и не искаха да я превръщат в изкупителна жертва. Защитаваха тезата си доста шумно, а през това време поръчките се трупаха, но те не спираха да крещят и да ръкомахат. При едно замахване една от тях бутна чиния с клуб сандвич и Милдред я хвана във въздуха. Сандвичът беше напълно съсипан, но тя го оправи със сръчните си пръсти и върна чинията на плота. Готвачът, огромен мъж, когото наричаха Арчи, наблюдаваше тази нейна демонстрация на жонгльорски умения вяло и безстрастно, но когато възстановеният сандвич се върна на плота, леко й кимна. После заудря по печката с цяла длан. Това успя да възвърне тишината, след като всички предишни опити се бяха провалили. Господин Крис се обърна към момичетата.

— Добре, добре.

След като проблемът с Анна беше уреден, хостесата поведе Милдред към съблекалнята, където отключи едно гардеробче и й подаде меню.

— Свали си роклята и докато ти търся униформа, научи менюто, за да не си напълно безполезна. Кой номер носиш?

— Десети.

— Работила ли си в ресторант?

— Не.

— Разучи го добре, особено цените.

Милдред си свали роклята, закачи я в шкафчето и се взря в менюто. Имаше обеди по петдесет и пет и шейсет и пет цента, както и предястия, пържоли, котлети, десерти и газирани напитки, повечето със странни имена, които нищо не й говореха. Колкото й да се съсредоточаваше, всичко й беше като на китайски. След две минути хостесата се върна с униформата й — светлосиня дреха с бели маншети, джобове и якичка. Облече я.

— А това ти е престилката. Оправи си униформата; ще ти я удържим от първата надница — три деветдесет и пет, получаваш я на добра цена и трябва да я переш редовно. И ако не те харесаме, ще ти прибираме по двайсет и пет цента наем за униформата; и те се спират от надницата ти, но няма да я купуваш, освен ако не те назначим окончателно. Плаща ти се по двайсет и пет цента на час, плюс бакшишите.

— И как се казвате, госпожице?

— Айда. А ти?

— Милдред.

Тръгнаха към залата с клиентите и докато минаваха през кухнята, Айда не спираше да й шепне в ухото:

— Давам ти лек участък, ясно? Трета, четвърта, пета и шеста маса, всичките онези малки сепарета до стената. Нямаш четворки, единичните и двойните маси се обслужват по-лесно. Поемаш новите клиенти, а за останалите, които вече обядват, ще се погрижа аз. За да не се пречкаш на другите момичета.

Влязоха в залата с клиентите и Айда й посочи участъка. Три от масите бяха заети от хора, дали поръчките си преди скандала, а на четвъртата седяха две жени, които току-що бяха влезли. Всички бяха изнервени от забавянето. Но на Милдред още не й беше дадено разрешение да започне. Айда я заведе при касиерката, блондинка с рибешко лице, която започна гневно да предава на Айда оплакванията на клиентите и да й разказва за петимата, които вече се били изнесли. Айда я прекъсна и я накара да даде на Милдред нов кочан.

— Трябва да следиш всяка сметка, ясно ли ти е? Тук вписваш номера си, ти си номер 9. Тук отбелязваш номера на масата, а тук — броя на клиентите. А тук долу записваш всичко, което са поръчали. И първото, което трябва да запомниш: не прави грешки. Системата работи против теб; ако объркаш нещо, ти се удържа от надницата.

Зловещото предупреждение все още отекваше в ушите й, когато Милдред най-накрая се доближи до двете жени, чакащи да им вземат поръчките, подаде им менюта и попита какво ще обичат. Те отвърнаха, че не са сигурни дали ще поръчат нещо и поискаха да знаят що за място е това, където оставят хората да чакат, без да ги питат дали имат нещо против. След всичко, което бе преживяла този ден, Милдред беше почти в истерия и почувства силен импулс да ги свали малко на земята, както беше направила с госпожа Форестър. Но се насили да се усмихне, каза, че са имали ужасни неприятности и ако потърпят още минутка-две, тя ще се погрижи да бъдат обслужени веднага. След това бързо добави единственото, което бе успяла да запомни от менюто.