Джеймс Кейн - Милдред Пиърс

Милдред я потупа по ръката и се засмя.

— Е, вие нямате вина за това. И много добре разбирам какво имате предвид. Не искате да си търкам обувките за нищо.

— Точно така. Обувките.

— Ако все пак изникне нещо…

— О, не се тревожете, ако изникне нещо, ще се радвам много и ще ви уведомя с телеграма. И ако идвате пак насам, отбийте се при мен. Може да обядваме заедно.

— С удоволствие.

Госпожа Бул я целуна и Милдред си тръгна. Краката я боляха, беше гладна, но незнайно защо щастлива. Когато стигна до дома си, намери на вратата бележка, с която я канеха да отиде да получи телеграма.

— Госпожо Пиърс, всичко стана като на кино. Почти веднага след като се качихте в асансьора, честна дума. Всъщност помолих да ви настигнат, надявах се, че още не сте излезли от магазина.

Този път бяха в кабинета на госпожа Бул, която седеше зад голямо бюро. Милдред се бе настанила на стола пред него. Госпожа Бул продължи:

— Гледах ви, докато влизахте в асансьора, и се възхищавах на фигурата ви, ако се питате защо съм ви наблюдавала. И тогава ми се обадиха от ресторанта.

— Имате предвид — ресторанта на магазина?

— Да, чайната на последния етаж. Разбира се, магазинът няма нищо общо с нея. Даваме я под наем, но управителят обича да наема хора от нашите списъци. Смята, че така е по-сигурно, защото ние доста пресяваме кандидатите, преди да ги запишем в листата на чакащите. Така той получава достъп до по-висока класа момичета.

— И каква е работата?

Милдред трескаво се опитваше да налучка дали става въпрос за касиерка, хостеса или диетолог и й се струваше, че ще отговори на изискванията. Госпожа Бул отговори веднага:

— Е, не е кой знае какво. Една от сервитьорките се омъжва и управителят иска някой на нейно място. Просто работа, но тези момичета получават доста добри пари за четири часа работа на ден; заети са само по обед, разбира се, така ще имате достатъчно време за децата и дома си. Все пак е някаква работа.

На Милдред и призля от идеята да облече униформа, да носи табла и да се издържа от бакшиши. Устните й започваха да треперят и тя ги облиза от вътрешната страна, за да ги държи под контрол.

— Много ви благодаря, госпожо Бул. Осъзнавам, че това е добра възможност, но се съмнявам, че съм подходяща.

Изведнъж госпожа Бул почервеня и заговори, сякаш не беше много наясно какво казва.

— Е, съжалявам, госпожо Пиърс, че ви повиках за нещо, което вие не смятате, че можете да приемете. Но незнайно защо съм останала с впечатлението, че търсите работа…

— Така е, госпожо Бул, но…

— О, всичко е наред, скъпа моя… — Госпожа Бул вече се беше изправила, а Милдред отстъпваше към вратата с пламнало лице. После отново се озова в асансьора и когато излезе на улицата, се мразеше и й се струваше, че и госпожа Бул я мрази и презира, а освен това я смята за глупачка.

Скоро след това тя се регистрира в агенция по заетостта. Намери я в телефонния указател, избра Алис Брукс Търнър най-вече заради лаконичността на обявите:

СЧЕТОВОДИТЕЛИ

КАСИЕРИ

ТЪРГОВЦИ

ПРОДАВАЧКИ

СЕКРЕТАРКИ

Алис Брукс Търнър

Само квалифициран персонал

Госпожица Търнър, която се помещаваше в малък офис в една от административните сгради в центъра, се оказа спретната дребна жена, не много по-възрастна от Милдред, но малко по-корава. Пушеше цигара от дълго цигаре, с което махна на Милдред да седне на малко бюро, и без да вдига поглед, й каза да попълни формуляр. Милдред си напомни, че трябва да пише прегледно и даде абсурдно количество информация за себе си — възраст, тегло, височина, националност, та дори религия, образование и точно семейно положение. Повечето от въпросите й се сториха ненужни, а някои направо нахални. Но въпреки това отговори на всички. Когато стигна до това какъв вид работа предпочита, се поколеба. Какъв вид работа предпочиташе? Всяка, с която щеше да изкарва пари, но очевидно не можеше да го признае. Затова написа: рецепционистка. Не знаеше какво точно означава диетолог, но думата бе привлякла вниманието й през последните седмици и поне звучеше авторитетно.

После стигна до огромното празно място, на което трябваше да попълни имената и адресите на предишните си работодатели. И със съжаление отбеляза: „Не съм работила досега“. След това се подписа и предаде формуляра. Госпожица Търнър й махна да седне на един стол, прегледа формуляра, поклати глава и го хвърли на бюрото си.

— Нямате никакъв шанс.

— И защо?

— Знаете ли какво е рецепционистка?