Джеймс Кейн - Милдред Пиърс

— О, не, току-що го взех.

— Не от Бърт.

— Не съм казала откъде е.

— Контрабандният алкохол на Бърт беше ужасен. Взимаше го от някакъв тип с домашна лаборатория. Колкото повече добавки му слагаше, за да убие вкуса на спирт, толкова по-гаден ставаше. И като стана въпрос — Бърт е луд да те напусне.

Погледна я с възхита и тя му напълни отново чашата.

— Благодаря, Милдред. Не мога да ти откажа. Хей, ами ти?

Милдред и без това не обичаше да пие, а тази вечер беше решила, че ще е по-добре да се въздържа като истинска дама. Засмя се и поклати глава.

— О, едно ми стига.

— Не ти ли харесва?

— Харесва ми, но не съм свикнала.

— Трябва да те науча да пиеш.

— Аз вече усещам удоволствието от пиенето. Но нека го правим стъпка по стъпка. Тази вечер останалото е за теб.

Той се засмя развълнувано, отиде до прозореца и се загледа в дъжда.

— Знаеш ли, мисля си… че може би си права, че не бива да излизаме тази вечер. Навън е като в автомивка. Сериозно ли каза, че можеш да сготвиш нещо?

— Разбира се.

— Но така ще ти създам много грижи.

— Не ставай глупав, нищо не ми струва. И се обзалагам, че тук ще получиш по-добра храна, отколкото навън. Сигурно вече си го забелязал, толкова пъти си идвал у дома. Не знам колко разбирам от питиета, но съм ужасно добра готвачка.

— Престани да ме занасяш. Готвеше момичето, което беше наела.

— Не, аз готвех. Искаш ли да гледаш?

— Разбира се.

Тя наистина беше чудесна готвачка и той с удоволствие наблюдаваше как слага пилето във фурната, обелва четири картофа и рони грах. Върнаха се в гостната, докато се сварят зеленчуците, и той изпи още един коктейл. Тя вече беше с малка синя престилка, а той дебелашки подметна, че „иска да й дръпне връзката“.

— По-добре недей.

— Защо?

— Защото ще ти я сложа и ще те накарам да ми помагаш.

— Нямам нищо против.

— Искаш ли да вечеряме тук? Край камината?

— С удоволствие.

Донесе сгъваема масичка от килера и я сложи пред огъня. След това извади прибори, чаши, салфетки и ги подреди. Той я следваше като пале с чаша в ръка.

— Хей, това вече прилича на истинска вечеря.

— Казах ти. Сигурно не си ме слушал.

— Отсега нататък съм целият в слух.

Вечерята беше по-успешна, отколкото беше очаквала. Като първо ястие поднесе пилешки бульон, който й бе останал от средата на седмицата и който той намери за изискан. Отсервира купите и се върна с вино, което по странно съвпадение се беше озовало в хладилника веднага щом госпожа Геслър си бе тръгнала. Наля и остави бутилката на масата. След това донесе пилето, картофите и граха, умело подредени върху голяма чиния. Той показваше голям ентусиазъм към всички ястия, но когато се появи паят, настроението му стана лирично. Каза й, че майка му правела такива пайове в Карлайл, Пенсилвания. Разказа й за училище, за Маунт Плезънт, как играел футбол.

Но храната, колкото и да му бе харесала, беше само повод. Настоя тя да седне до него на дивана и да не си сваля престилката. Когато донесе кафето, откри, че е загасил лампите. Изпиха го на светлината от камината. Той си довърши чашата и я прегърна. Тя реши да се държи сговорчиво и облегна глава на рамото му, но когато той я погали по косата, стана.

— Трябва да отнеса съдовете.

— Аз ще прибера масата.

— Добре, а после ако имаш нужда от баня, вратата е ето там. А готвачката ще отнесе чиниите и после ще си сложи по-топла рокля.

При този дъжд и тази влага роклята с щампите, макар и хубава, ставаше все по-неудобна. Милдред отиде в спалнята, свали я и я закачи в гардеробната. Но когато се пресегна за тъмносинята вълнена рокля, чу шум и се обърна. Уоли стоеше на вратата, глуповато ухилен.

— Реших, че можеш да имаш нужда от помощ.

— Нямам и не съм те канила тук.

Каза го рязко, защото наистина се разгневи на нахлуването му. Но докато говореше, лакътят й докосна вратата на гардероба, тя се отвори и я откри. Той затаи дъх и прошепна:

— Господи…

Беше като ударен от гръм, стоеше и я гледаше, но сякаш погледът му минаваше през нея.

Силно раздразнена, тя свали вълнената рокля от закачалката и я нахлузи през главата си. Преди да я закопчее обаче, усети ръцете му да я обгръщат и го чу да шепне разкаяно в ухото й.

— Съжалявам, Милдред. Ужасно съжалявам. Не стана както го бях намислил. Кълна се, че дойдох само да ти дръпна връзките на престилката, за нищо друго. Просто майтап, това е всичко. Нали знаеш, че не бих ти излязъл с някой евтин номер?

И сякаш да докаже презрението си към всички евтини номера, той се пресегна и загаси лампата.