Джеймс Кейн - Милдред Пиърс

— Какво ще правиш утре вечер?

— Нямам никакви планове.

— Ами тогава…?

Тя сведе поглед, придърпа престорено скромно полата над коленете си и го стрелна с очи.

— Не виждам защо не.

Той стана, тя също.

— Значи имаме среща. Точно така. Ще излезем.

— Ако не съм забравила как се прави.

— О, ще се справиш. Кога? Шест и половина да речем?

— За мен е добре.

— Хайде да е седем.

— В седем ще съм готова.

Около пладне на следващия ден, докато Милдред похапваше кренвирши, госпожа Геслър намина да я покани на парти същата вечер. Милдред й наля чаша кафе и отвърна, че с удоволствие би дошла, но има среща и не е сигурна, че ще успее.

— Среща? Леле, колко си бърза…

— Няма да стоя със скръстени ръце.

— Познавам ли го?

— Уоли Бъргън.

— Уоли… Ами доведи го!

— Ще видя какви са неговите планове.

— Не знаех, че се интересува от теб.

— Нито пък аз… Луси, не мисля, че някога ме е харесвал. Дори не ми се вярва да ме е поглеждал като жена. Но в мига, в който чу, че Бърт се е изнесъл… беше направо смешно какъв ефект имаше новината върху него. Видимо се развълнува. Би ли ме осведомила защо?

— Трябваше да те предупредя за това. Ще се изненадаш колко малко мъжете вярват в морала ни. В мига, в който е научил, ти си станала много секси за него.

— Научил за какво?

— Че си сламена вдовица! Отсега нататък ще те смятат за лесна.

— Сериозно ли говориш?

— Напълно. Точно така си мислят.

Милдред не се чувстваше по-лесна отпреди и се замисли над тази мистерия, докато госпожа Геслър отпиваше от кафето и разсъждаваше над нещо друго. Накрая попита:

— Уоли женен ли е?

— Защо… Не знам. Не, разбира се, че не. Все мрънка какви късметлии са женените мъже, защото плащат по-малко данъци. Защо?

— На твое място бих го довела на партито.

— Щом казваш.

— О, не че сме умрели за него. Но… нали разбираш, там ще бъдат все колеги на Айк със съпругите си, всичките са почтени мъже, които се опитват честно да си изкарват хляба, но са малко грубовати и шумни. Може би прекарват прекалено много време в морето, в моторниците си. А момичетата са пискливи глупачки, ти не бива да се идентифицираш с тях, особено ако си пипнала неженен млад мъж, който вече е леко подозрителен към морала ти и…

— Мислиш ли, че приемам Уоли прекалено сериозно?

— Би трябвало. И защо не? Той е прекрасен, справящ се с живота почтен млад мъж, който прилича малко на плъх с шкембе, но не е женен, има работа и това е достатъчно.

— Не мисля, че ще се шокира особено на партито.

— Още не съм довършила. Въпросът е дали правилно си оползотворяваш времето. Какви са плановете му, какво знаеш засега?

— Ами ще дойде тук и…

— Кога?

— В седем.

— Грешка номер едно. Скъпа, на твое място не бих позволила на този тъпак да ме черпи вечеря. Бих го поканила да седне и бих му сервирала един от специалитетите на Милдред Пиърс…

— Какво? Да се бъхтя, когато той има желание да…

— Това е инвестиция, скъпа, инвестиция във време, усилие и суровини. А сега млъквай и ме остави да говоря. Каквито и разходи да имаш, аз ще ги покрия, защото се вдъхнових, а когато се вдъхновя, дреболии като пари нямат значение. Ще стане страхотна вечер. — Тя махна с ръка, като видя, че навън е станало сиво, студено и мрачно, което не беше обичайно в разгара на калифорнийската пролет. — Навън не е нито за хора, нито за животни. Още повече че вечерята ти е почти готова и няма да разваляш всичко само защото някой си е втълпил глупостта да те изведе.

— Нали това беше идеята.

— Не бързай, скъпа, нека поспрем и поразсъждаваме. Защо ще иска да те извежда? Защо изобщо мъжете искат да ни извеждат? Казват, че е вид комплимент. За да си прекараме добре, да ни докажат уважението си. Проклети лъжци! Освен че са гадни копелета и големи тъпаци, те са също така и проклети лъжци. На практика нищо не мога да кажа в тяхна защита, освен че са единственото, с което разполагаме. Извеждат ни по една-единствена причина — за да пийнат. Също така и за да можем и ние да пийнем и да паднем в мръсния им капан, след като се приберем, но най-вече — за да могат те да пийнат. И, скъпа, точно тук се включвам аз.

Тя изскочи през вратата, изтича през двора и скоро се върна с кошница, в която имаше няколко бутилки. Остави ги на кухненската маса и продължи да говори.

— Джинът и скочът са от моторницата. Такива хубави питиета не е опитвал от години. На джина му трябва само малко портокалов сок, става страхотен коктейл. И му сложи повечко лед. А виното е от Калифорния, но той не го знае. Освен това си го бива, затова заложи на него. Това е номерът, скъпа. Предлагай правилно виното и ще имаш по-дълго време от скъпия алкохол. Наливай му колкото иска. Струва трийсет цента литъра и половин цент за красивия френски етикет. Колкото повече пие от него, толкова по-рядко ще се сеща за скоча. Ето ти три бутилки червено и три бутилки бяло, защото те обичам и искам да не се притесняваш за нищо. С риба, пиле или пуйка му давай бяло вино, а с червено месо — червено вино. Какво ще готвиш тази вечер?