Джеймс Кейн - Милдред Пиърс

Тялото на Милдред привличаше вниманието във всякакви тълпи. Тя имаше детински нежна шия, носеше главата си вирната под хубав ъгъл; раменете й бяха малко смъкнати, но грациозни, а сутиенът й беше издут от изключително съблазнителен товар. Имаше малко дупе, също като Веда, по-скоро като на момиче, а не като на жена, родила две деца. Краката й бяха наистина красиви и тя много се гордееше с тях. Само едно нещо я притесняваше в тях, тормозеше се непрестанно от него, откакто се помнеше. В огледалото изглеждаха безупречно стройни и прави, но когато ги погледнеше отгоре, й се струваха криви. Затова се беше научила да свива едното си коляно, когато стоеше права, и да крачи с малки стъпки, като свива бързо коляното на крака, който се намира отзад, за да не се забелязва дефектът, ако изобщо съществуваше. От това походката й беше станала превзета и женствена, като на бродуейска танцьорка; тя не знаеше, но задните й части се въртяха много провокативно.

Или пък вероятно го знаеше.

Като приключи с ресането, стана, сложи ръце на кръста и се разгледа хубаво в огледалото. За миг присви очи по специфичния си начин, сякаш знаеше, че тази вечер не е обикновена и тя трябва да направи инвентаризация на онова, което можеше да предложи за в бъдеще. Наведе се, оголи зъбите си, които бяха големи и бели, и ги огледа за кариеси. Не намери нито един. Стана, килна глава на една страна и позира. После веднага се поправи, като сви едното коляно. След това въздъхна, свали останалите си дрехи и облече пижамата. Докато гасеше лампата, по навик погледна към къщата на семейство Геслър, за да види дали още са будни. После си спомни, че не са си у дома. Сети се и какво й беше казала госпожа Геслър: „… великата американска институция, която никога не се споменава на националния празник, сламена вдовица с две малки деца, които да храниш“, и се засмя горчиво в леглото. Но веднага затаи дъх, защото миризмата на Бърт я обгърна.

В следващия миг вратата се отвори и в спалнята влезе разплаканата Рей. Милдред вдигна завивките, прибра под тях малката, притисна я до корема си и й шепна и пя, докато спре да плаче. Погледа малко в тавана и заспа.

Ден-два, след като Бърт я напусна, Милдред продължаваше да живее в наивно блаженство, защото получи две поръчки за торти и три за пай. Те й осигуриха трескава заетост, по време на която тя не преставаше да си повтаря наум какво точно да каже на Бърт, когато той се отбие да види децата. „О, справяме се чудесно, няма за какво да се тревожиш. Имам повече работа, отколкото мога да свърша. Което показва, че когато човек иска да се труди, може да го направи.“ Освен това измисли и малко по-различна версия за господин Пиърс и свекърва си. „Аз ли? Много съм добре. Получавам повече поръчки, отколкото мога да изпълня, но въпреки това ви благодаря за любезното предложение.“ Слабохарактерните думи на господин Пиърс още я глождеха и тя беше доволна, че ще може хубавичко да ужили него и жена му, а после да се облегне и да наблюдава физиономиите им. Обичаше да репетира негласно и да удържа въображаеми победи над хората, които я бяха наранили по някакъв начин.

Но скоро започна да я обзема страх. Изминаха няколко дни без никакви поръчки. После получи писмо от майка си, в което ставаше въпрос главно за акциите на AT&T, които беше купила и запазила и които се бяха сринали до абсурдни нива. Съвсем ясно обвиняваше за всичко Бърт; смяташе, че той може да направи нещо по въпроса и че дори е длъжен. А където не ставаше въпрос за акциите на AT&T, се разказваше за господин Енгъл и неговия бизнес с корабно оборудване. В момента единствените му платежоспособни клиенти били контрабандистите на алкохол, но те всички използвали лодки, а господин Енгъл бил зареден с тежки съоръжения за параходите. Затова Милдред трябвало да отиде до Уилмингтън и да види дали някой от доставчиците там няма да може да го отърве от товарите му в замяна на по-леки стоки за моторници. Милдред избухна в истеричен смях, докато четеше това, защото идеята да обикаля и да търси купувачи на котви й се стори неописуемо комична. Заедно с писмото получи и кратко съобщение от газовата компания, озаглавено „Трето предупреждение“, в което я информираха, че ако не плати сметката си до пет дни, услугата й ще бъде прекъсната.

От трите долара, които получи от госпожа Уитли, и деветте от другите поръчки й бяха останали само няколко. Затова отиде до офиса на газовата компания, плати сметката и грижливо прибра касовата бележка. След това си преброи парите и се отби до пазара, където купи пиле, сто грама кренвирши, малко зеленчуци и литър мляко. Щеше да изпече част от пилето, от друга да направи кремсупа, а от останалото — три крокета. Това щеше да й стигне за уикенда. Кренвиршите бяха лукс. Не ги одобряваше, но децата ги обичаха и тя гледаше винаги да има, за да похапват между основните ястия. Млякото бе свещен дълг. Без значение колко тежко ставаше, Милдред винаги успяваше да намери пари за уроците по пиано на Веда и за мляко за децата.