Джеймс Кейн - Милдред Пиърс

Беше на пода, до леглото. В главата й сякаш биеше силна камбана. Веда седеше свита в един стол в другия край на стаята. Вече беше облечена в халата и се държеше за гърлото. Дишаше тежко, а Монти й говореше нещо, казваше й да се успокои, да полегне, да не се тревожи. Но Веда стана и излезе от стаята. Милдред усети, че се кани да направи нещо и тъй като очакваше всякаква злина от дъщеря си, се изправи и хукна след нея. Монти започна да ги умолява да спрат с „проклетите си глупости“ и последва Милдред. Лети и Фрида очевидно се бяха разбудили от бъркотията, стояха по нощници и се взираха уплашено в тримата, които начело с Веда слизаха надолу по стълбището. Бяха наистина зловеща процесия под процеждащите се лунни лъчи, които бяха единственото подходящо осветление за изкривените им от омраза лица.

Веда зави към всекидневната, отиде до пианото и удари един акорд. След това задиша на пресекулки, сякаш се канеше да повърне, но Милдред беше обзета от ужасно предчувствие, че дъщеря й се опитва да пее. Само че не излизаше нито звук. Удари пак същия акорд, но пак не успя да произведе нито тон. На третия опит се чу грозно грачене, почти като от мъж, само че не приличаше на човешки глас. Тя падна с писък на пода и остана да се гърчи конвулсивно там. Милдред седна на канапето, ужасена от онова, което бе сторила. Монти заплака истерично и закрещя на Милдред:

— И изгрява слънце! Господи, и то какво слънце!

На „Пиърс Драйв“ отново беше Коледа, благодатната златна Коледа на Калифорния. След най-съсипващия период от живота си, Милдред отново започваше да се връща към нормалното си всекидневие, да се надява, че в бъдещето й няма да има само болка и дори по-лошо — срам. Но не унищожителното срутване на нейния свят парализира волята й и я накара да си мисли, че трябва да носи воалетка, за да не гледа повече никого в очите. Загубата на „Милдред Пиърс Инк“ беше тежка. А двойно по-тежка я правеше осъзнаването, че ако Уоли Бъргън не беше толкова жесток, ако госпожа Геслър беше малко по-лоялна и не беше влязла в четиридневен запой, по време на който й се обаждаше през час по телефона, за да й разказва новини за блондинката на Айк, докато сновеше непрекъснато между Санта Барбара и Сан Франциско, бурята можеше и да я отмине. Точно заради тези обаждания замина за Рино и остана там шест трескави седмици, през които слушаше речите на господин Рузвелт и се опитваше да свикне с мисълта, че тази година няма да може да гласува за него, защото вече щеше да е гражданка на Невада, а не на Калифорния. А още по-мъчително и съсипващо беше откритието, че повече няма да може да прави бизнес под собственото си име. То се оказа собственост на фирмата. Мислеше с горчивина и за огромните си дългове към Уоли.

Но това, което остави траен белег в душата й, който никога нямаше да заздравее, беше продължилият по-малко от час разговор в присъствието на стенограф и двама юристи. След като излезе от болницата, Веда отишла както обикновено в студиото за репетиция с оркестър „Плезънт“. Грубият мъжки глас, който излязъл през апаратурата, не бил точно това, за което „Плезънт“ се били договорили с нея и диригентът отменил репетицията. На следващия и по-следващия ден Веда настоявала, че иска да продължи да изпълнява договора си. При което „Плезънт“ завели дело за прекратяването му на базата на това, че Веда вече не отговаря на условията в него.

Адвокатът й, братът на нейния агент господин Левинсън, сметнал за нужно да докаже, че не е виновна за състоянието на гласа си. Така още преди да се изнесе от къщата на Берагон и да я даде под наем, преди да отиде в Рино, за да се разведе, преди дори да махне торбата с леда от главата си, Милдред трябваше да дава обяснения за скандала, да разкаже как е душила Веда, в резултат на което тя е загубила гласа си. Беше достатъчно болезнено, въпреки че нито един от юристите не я притискаше да обясни за какво е бил скандалът и я оставиха да го припише на „налагане на дисциплина“. Но когато на следващия ден вестниците решиха, че това е необикновена и вълнуваща човешка история и публикуваха под големи заглавия със снимки на Милдред и Веда, цитати от Монти и намеци, че именно той може да е станал причина за „налагането на дисциплина“, тогава Милдред наистина се почувства прикована на стълба на срама. Беше разрушила красивото нещо, което най-много обичаше на този свят. Получи нов срив и не можа да стане от леглото дни наред.

Но когато Веда дойде в Рино и демонстративно й прости, а след това се появиха още снимки и големи заглавия във вестниците, Милдред се почувства благодарна до сълзи. Веда изглеждаше странно и неестествено, когато дойде при нея в хотела й. Приличаше на тъжно усмихнат призрак, говореше шепнешком заради състоянието на гласа си и приличаше повече на своя сянка, отколкото на истинската Веда. През нощта Милдред дълго мисли за това и всичко й стана ясно. Тя беше причинила нещо лошо на дъщеря си и имаше само един начин да изкупи вината си. Тъй като я беше лишила от „средства за препитание“, трябваше да й подсигури дом и да се погрижи никога да не почувства нужда. Старият емоционален модел, но с нови оправдания. Бърт мислеше също като нея. Прати му петдесет долара и го помоли да я посети, като му обясни, че тя не може да дойде при него, тъй като не й беше позволено да напуска Невада, докато не обявят окончателно развода й. Той дойде още следващия уикенд и тя го заведе на дълга разходка с колата по пътя за Танопа. Обсъдиха всичко. Бърт беше силно потресен от подробностите около идването на Веда, от опрощението й. По дяволите, каза той, това го карало да се чувства добре. И само показвало, че когато се събирала с правилните хора, дъщеря им се държала като истинска аристократка, точно както искали от нея. Съгласи се, че най-малкото, което Милдред може да направи, е да подсигури дом на Веда. Когато тя неуверено го попита дали би искал да й помогне с това, той отвърна, че не би искал нищо повече. Идва още два уикенда подред и след като разводът стана окончателен, двамата се ожениха на тиха гражданска церемония. За изненада на Милдред Веда не беше единствената гостенка. Дойде и господин Левинсън, който каза, че случайно бил в града по работа и много обичал ориз.