Джеймс Кейн - Милдред Пиърс

— И кой я качи там, където е сега? Кой плати уроците й по музика? И пианото? И колата? Ами дрехите й? И…

— И ти даде своя дял.

— Който беше нищожен.

— Ти направи много. — Сравнението между „Пиърс Хоумс Инк“ и „Милдред Пиърс Инк“, както и уискито със сода я накараха да почувства Бърт по-близък от всякога и искаше той да получи признанието, което му се полагаше. — Направи много. Живеехме добре преди рецесията, Бърт, като всички семейства в тази страна или където и да е. И то дълго време. Веда беше на единайсет, когато се разделихме, а сега е на двайсет. Аз поех последните й девет години, но ти си отговорен за първите единайсет.

— Единайсет години и осем месеца.

Бърт й намигна, а Милдред бързо хвана ръката му и я притисна към бузата си.

— Добре, единайсет години и осем месеца, щом така искаш. Много е лесно да родиш дете девет месеца след като се омъжиш. Но след като го направих след осем, просто доказах, че съм те обичала, нали?

— Аз също, Милдред.

Милдред дълго целува дланта му, после помълча под тъжната мелодия от радиото.

— Искаш ли да поговоря с нея? — попита Бърт.

— Не мога да я моля за пари, Бърт.

— Тогава аз ще го направя. Ще се отбия утре следобед и ще повдигна внимателно въпроса, ще й дам да разбере какво трябва да направи. Абсурдно е ти да си притисната до стената, а тя да живее на твой гръб и да е зарината в пари.

— Не, не. Ще учредя ипотека на къщата в Глендейл.

— И какво ще постигнеш така? Ще вземеш пет хиляди и ще успееш да се закрепиш за няколко седмици, след това ще си в същото положение като сега. Тя трябва да се намеси, и то не само веднъж.

Поеха покрай океана по булевард „Сънсет“ в пълно мълчание. След това неочаквано Бърт отби, спря и се обърна към Милдред.

— Милдред, ти трябва да го направиш.

— Защо?

— Защото трябва да стане още тази вечер.

— Не мога, късно е, тя сигурно спи…

— Не ме интересува колко е късно и дали спи. Трябва да говориш с нея. Защото и двамата с теб сме забравили с кого си имаме работа. Не можеш да имаш доверие на Уоли Бъргън. Той е евтин лукав мошеник, знаем го много добре. Беше ми приятел и ме измами, беше твой приятел — и теб измами. Беше приятел и на Веда. Може би се кани да измами и нея. Може да се опитва да се докопа до парите й.

— Не може, това са дългове на фирмата…

— Откъде знаеш?

— Ами той…

— Той така ти е казал. Уоли Бъргън ти е казал. И ти му вярваш? На всичко, което казва той ли вярваш? Може би срещата тази вечер е била димна завеса. Може би се опитва да те накара да вземеш парите на Веда като неин попечител и по този начин той да ги пипне. Тя все още е непълнолетна, нали не си забравила? Може би ти, аз и Веда ще получим призовки. Милдред, трябва да говориш с нея тази вечер. И да я изведеш от къщата, за да не може да я докопа някой призовкар. Утре ще се видим в „Браун Дарби“ в Холивуд за закуска и дотогава… имам да свърша някои работи. Ще бъдем четирима на масата и един от нас ще бъде адвокат.

Завладяна от конспиративна треска, Милдред тръгна към стаята на Веда, където нуждата никога не трябваше да я отвежда. Беше три часът, когато се прибра, и къщата бе тъмна, светеше само лампата на входа. Паркира колата, прекоси моравата, за да не вдига шум по плочките, и влезе. Угаси лампата и тръгна пипнешком към втория етаж, като гледаше да стъпва по килимите, за да не трака с токчета. Мина на пръсти по коридора и почука на вратата на Веда. Не последва отговор. Почука пак с възглавничките на пръстите си, за да бъде възможно най-тихо. Пак не последва отговор. Натисна бравата и влезе. Без да светва лампата, отиде до леглото на Веда и посегна да я докосне, за да не я стресне. Веда я нямаше. Бързо светна нощната лампа и се огледа. В стаята нямаше никой, леглото бе оправено. Надникна в дрешника, после в банята и тихичко я повика. Отвори и гардероба. Нещата на Веда си бяха на мястото, дори и роклята, с която беше облечена тази вечер, преди Милдред да тръгне към Лагуна Бийч. Озадачена и леко разтревожена, Милдред отиде в собствената си стая, за да види да не би дъщеря й да я е чакала и да е заспала на леглото й. Но и там нямаше следа от Веда. Продължи към стаята на Монти и почука. Този път не го направи с върховете на пръстите си, а забарабани силно с кокалчетата си. Не последва отговор. Тя отново потропа настоятелно. Монти й отговори сънено и доста раздразнено. Милдред каза, че е тя и помоли да я пусне да влезе, защото трябва да говорят. Той попита за какво и защо не си легне и не го остави да спи. Тя отново почука, този път властно, и му нареди да я пусне. Ставало въпрос за Веда.