Джеймс Кейн - Милдред Пиърс

Забавянето още повече влоши положението, защото в понеделник пристигнаха още неплатени сметки и освен с господин Екстайн, господин Роси от „Бодега“ и представителите на три склада за хранителни продукти, Милдред трябваше да се изправи и пред господин Гърни и още няколко дребни търговци, които преди се чувстваха поласкани, ако изобщо ги поздравеше. Уоли обаче се грижеше да се запази добрият тон. Не каза нищо по темата, докато им сервираха вечерята, за да не чуят сервитьорките. Настоя Милдред да му даде сметката за банкета на кредиторите, както шеговито нарече срещата. Насърчи я да говори, да сложи картите на масата, за да решат какво да правят. Непрекъснато й напомняше, че никой не иска да създава проблеми. И че е в интерес на всички тя да се изправи пак на крака и да се превърне отново в клиента, който е била преди.

Но след два-три часа задаване на въпроси, даване на отговори, цитиране на суми и предоставяне на обяснения, най-накрая лъсна истината, която дори неуверените увъртания на Милдред не успяха да прикрият: всичките четири филиала на фирмата, дори ресторантът в Лагуна Бийч биха излезли на печалба, ако не бяха огромните разходи по поддръжката на къщата в Пасадена. След като това стана ясно, настъпи дълго мрачно мълчание, след което Уоли каза:

— Милдред, имаш ли нещо против да ти зададем няколко въпроса за семейния ти бюджет? Да изясним и това?

— Той си е само моя работа.

— Ако всеки си гледаше само неговата работа, досега да сме вече в съда и да настояваме за въвеждане на синдик. Но ние не го направихме. Не искахме да ти усложняваме живота. Така че имаме право на информация, не мислиш ли? Смятам, че можем да обсъдим въпросите, които ни се струват важни. Може да не си съгласна, но нищо чудно точно оттам да идват проблемите. Ти си в безизходица, не ние.

— Какво искате да знаете?

— Колко печели Веда?

— Не взимам пари от собственото си дете.

— Но пък има много разходи, нали?

— Не водя сметка за разходите й.

— Точно това имам предвид. Веда печели много. Не забравяй и парите, които й издействах и които тя прояви достатъчно разум да инвестира. Взима по 500 долара на седмица от „Плезънт“ и дори след като се разплати с агенти, преподаватели и всякакви обирджии, пак й остава доста. Не би ли било справедливо да й удържаш някаква сума за издръжката? Ако го направиш, доста ще ти олекне.

Милдред отвори уста да каже, че не може да удържа нищо от Веда и че няма да й пипа доходите, но в любезността на Уоли забеляза нещо познато, някаква хладина. Сърцето й прескочи и тя разбра, че не бива да пада в този капан, не бива да разкрива отношенията си с Веда. Трябва да увърта, да каже, че не се е сетила за това, да настоява, че трябва да огледа всички законови аспекти, преди да реши какво да прави. Смотолеви нещо и забеляза как господин Роси погледна господин Екстайн. Тогава разбра какво се случва. Уоли се опитваше да постигне сделка. Кредиторите щяха да си получат парите, фирмата щеше да се изправи на крака, а Веда трябваше да плати сметката. Не й хрумна, че това е съвсем справедливо уреждане на ситуацията — кредиторите й бяха доставили стоки и имаха право на заплащане, а Веда печелеше големи суми и й струваше много пари. Единствената мисъл в главата й беше, че хиените се нахвърлят върху нейното пиленце. И тогава ловкостта й и способността й да лавира я напуснаха. Тя стана емоционална и каза, че няма да позволи детето й да стане жертва на подобна измама. Погледна Уоли в очите и продължи:

— Освен това, не смятам, че ти или някой друг имате право, най-малко законово, да вземете това, което принадлежи на мен или на детето ми, за да платите сметките на фирмата. Може би си забравил, господин Уоли Бъргън, но точно ти ме накара да основа акционерно дружество. Ти подготви документите и ми обясни закона. И основният ти аргумент беше, че така личната ми собственост ще бъде в безопасност и на нея няма да посягат кредиторите на фирмата. Може би си го забравил, но аз не съм.

— Не, не съм го забравил. — Столът на Уоли изскърца, когато се изправи, за да застане лице в лице с нея. Тя вече беше станала на крака и стоеше на около метър от голямата кръгла маса. — Не съм го забравил и си напълно права, че никой не може да вземе и цент от парите ти или от личната ти собственост, нито от Веда, за да удовлетвори претенциите си, колкото и основателни да са те. Не могат да пипнат нищо, твоето си е твое. Но могат да заведат дело, да те накарат да обявиш фалит и да ти вземат фирмата. Съдът ще назначи синдик и той ще управлява бизнеса ти, а теб ще те изхвърли.