Джеймс Кейн - Милдред Пиърс

— Добре, тогава да ме изхвърлят.

— Теб ще те изхвърлят, а Айда ще поеме кормилото.

— Кой!?

— Не знаеше, нали?

— Това е лъжа. Тя не би…

— О, напротив. Айда плака и отначало каза, че дори не иска да чуе подобно нещо, че ти е много добра приятелка. Но миналата седмица така и не успя да те накара да поговорите. Беше прекалено заета с концерта. Може би това я е наранило. Както и да е, сега вече е по-разумна и според нас ще управлява бизнеса по-добре от всички останали. Може би не като теб, когато умът ти е на мястото си. Но по-добре от някоя побъркана по театралния блясък жена, която предпочита да ходи по концерти и да пръска пари за детето си, вместо да плати на кредиторите си.

Когато научи какво е направила Айда, в очите на Милдред се появиха сълзи. Обърна се с гръб към Уоли, а той продължи с хладен тон:

— Милдред, трябва да проумееш, че се налага да направиш три неща. Да намалиш разходите си и да живееш с толкова, колкото печелиш. Да събереш малко пари — от Веда, от имота на „Пиърс Драйв“, отнякъде другаде, за да си оправиш дълговете и да започнеш на чисто. И да спреш да тичаш по концерти, а да се захванеш за работа. Както вече ти казах, никой няма лоши чувства към теб. Всички ти желаем доброто. Но въпреки това искаме да си вземем парите. Ако до седмица видим, че си предприела някакви действия, можеш да забравиш всичко казано тук. Но ако не го направиш, може би ще се наложи ние да вземем мерки.

Стигна до къщата около единайсет, но потупа Томи по рамото да спре, когато видя, че първият етаж е ярко осветен, а отпред са паркирани пет-шест коли. Беше на ръба на истерията и не можеше да понесе компанията на Монти и поканените от него десетина играчи на поло заедно със съпругите им. Каза на Томи да извика господин Берагон навън и да му каже, че са я задържали по работа и няма да се върне до късно. След това седна зад волана и пое по булевард „Ориндж Гроув“. Почти на автопилот зави наляво на кръговото движение, продължи по моста и стигна в Глендейл при Бърт. В къщата на родителите му беше тъмно, но тя знаеше, че той си е у дома, защото колата беше в гаража, а той единствен я караше в момента. Почука леко на вратата и той отвори прозореца и й каза, че ей сега ще излезе. Като видя лицето й, постоя малко пред нея в познатия й вехт червен халат, после я погали по главата и каза, че трябва да поговорят някъде другаде. Майка му щяла да започне да крещи и да пита какво става, баща му щял да се развика, за да я накара да млъкне, и просто нямало да се получи. Помоли я да го изчака да се облече и тя поседя няколко минути в колата, вече леко поуспокоена. Скоро той излезе и я попита дали не иска той да кара и тя с радост му отстъпи мястото си. Подкара колата леко и умело, както никой друг не умееше. Каза, че автомобилът й е много добър, идеално лежи на пътя. Тя го хвана под ръка.

— Веда трябва да се намеси.

Бяха минали през Сан Фернандо, Ван Найс, Бевърли Хилс, покрай океана, а сега седяха в малък нощен бар в Санта Моника. Милдред през сълзи му разказа цялата история, като започна от завръщането на Веда. Пропусна за свое удобство връзката на Монти с това събитие, особено странните обстоятелства около брака й, а може и вече да ги беше забравила. Но беше болезнено откровена за последните събития и дори му каза за двата чека за по 2500 долара, които все още не бяха разкрити от госпожица Джийкъл. Бърт подсвирна и половин час й обяснява в подробности какво означава тази трансакция, а тя му отвръщаше с уплашен шепот. Въпреки това беше започнало да й олеква на душата, сякаш говореше в изповедалня. После потъна в радостно мълчание, когато Бърт й каза, че не вижда никакви нарушения на закона засега. Накрая той тържествено обобщи:

— Не казвам, че не си постъпила дяволски глупаво.

— Знам, че беше глупост.

— Ами…

— Няма нужда да ми се караш.

Той взе ръката й и я целуна, после се върнаха на темата за фирмата и нейните проблеми. Бърт настояваше, че те могат да се разрешат само с помощта на Веда. Вече беше на второто си уиски със сода и мнението му по въпроса ставаше все по-категорично.

— Тя ти е най-големият разход, а освен това изкарва пари. Трябва да плати своя дял.

— Не исках да научава.

— И аз не исках да научава, но въпреки това тя разбра, когато фалирах. Ако имаше пари, когато „Пиърс Хоумс“ започнаха да затъват, щях да й ги взема и фирмата още щеше да е наша, а тя щеше да живее добре, нали?

Милдред сложи длан върху дланта на Бърт и отпи от уискито си, след това го стисна силно за ръката и се заслуша в тихата музика по радиото. Чак сега осъзнаваше през какво беше минал Бърт напълно сам, че не само тя бе страдала. Той се наведе и каза с тих глас, който не успя да надвика радиото: