Джеймс Кейн - Милдред Пиърс

Резервът беше нещо като свещена крава, обикновено не се пипаше и рядко попадаше в обсега на внимание на госпожица Джийкъл, така че нямаше непосредствена опасност да научи, че Милдред е теглила от него. Но през март 1940 година, когато трябваше да подаде данъчната декларация, която занесе за заверка при нотариус, а после върна за подпис на собственичката на фирмата, Милдред я изби студена пот. Не смееше да погледне в очите счетоводителката си и да й каже какво е направила. Занесе декларацията на друг счетоводител, накара го да си мълчи и му каза какво е сторила. Поиска от него да напише нова декларация, която сама щеше да занесе за заверка при нотариус и която щеше да отговаря на реалното състояние на сметките й в банката. Той изглеждаше обезпокоен и й зададе много въпроси. Трябваше му цяла седмица, за да се увери, че засега няма нищо незаконно. Но непрекъснато наблягаше на „засега“ и гледаше Милдред обвинително. Накрая й поиска 100 долара за услугата, което бе абсурдна сума за най-обикновено преписване на декларацията със съвсем леки промени. Тя му плати и го остави да подаде документите, а на госпожица Джийкъл каза, че сама ги е изпратила по пощата. Госпожица Джийкъл я погледна въпросително и се върна в малкия си офис в работилницата за пайове, без да направи никакъв коментар.

Но след десетина дни се случиха две странни и обезпокоителни неща, за които беше трудно да се определи кое е причината и кое следствието. Накратко — бизнесът в Лагуна Бийч силно западна и не успя да се възстанови. Една от най-старите и най-добрите вериги в Лос Анджелис — „Виктор Юго“ — откри ресторант близо до нейното заведение, който започна да се развива доста добре. Веднъж пребледнялата и напрегната госпожа Геслър я информира, че „малката кучка, онази повлекана от булевард Лос Фелиз“ се е преместила до тях.

— Айк вижда ли се с нея?

— Откъде да знам с кого се вижда Айк? През половината време е навън по поръчки и кой го знае къде ходи и кога ще се върне.

— Не можеш ли да разбереш?

— Разбрах, или поне се опитах. Не, не се вижда с нея, в това съм сигурна. С Айк всичко е наред. Но тя е тук. Работи в онова лъскаво заведение на пет километра от нас, в униформа и…

След това на Милдред й се стори, че госпожа Геслър вече не мислеше много за работата си. Търговията замря и тя не се сещаше как да я възстанови. Намали цените, но и това не помогна. Би затворила ресторанта, но беше обвързана с договор за имота, а другите заведения не печелеха достатъчно, че да плащат и този наем, както и да поддържат къщата й в Пасадена. Вече почти всяка седмица госпожица Джийкъл идваше при нея за пари и трансферите от резерва вече не бяха само по 500 долара, а станаха 250, 150, 100, 50 и така надолу по спиралата. Животът на Милдред беше странен и неестествен. Денем беше нервна, притеснена, стресната, боеше се да погледне госпожица Джийкъл в очите, беше сигурна, че служителите й говорят зад гърба й и я обвиняват. Вечер се прибираше при Монти, Веда и неизбежните гости и се отдаваше на тихо, мистично, наситено забавление. Тогава забравяше за тревогите през деня, не си позволяваше мрачни мисли, само се взираше във Веда и въздишаше дълбоко.

Но дойде денят, в който резервът по документи беше 5003,61 долара, а в банката имаше само 3,61. Трябваше дълго да увърта пред госпожица Джийкъл, за да прикрие защо не може да й позволи нов трансфер. Два дни по-късно не успя да плати сметката за месото. В ресторантския бизнес всички сметки се плащат в понеделник и ако това не стане, се смята за кредитиране. Господин Екстайн от „Снайдър Брос и Ко.“ я изслуша с безизразен поглед и се съгласи да й доставя месо, докато „оправи малките си проблеми“. Но през цялата следваща седмица Арчи се оплакваше от качеството на филето, а госпожа Геслър едва бе удържана да не се обади лично на господин Екстайн. До понеделник успяха да се разплатят със „Снайдър Брос“, но Милдред започна да иска отсрочки за други сметки, особено за алкохола, който й доставяше „Бодега Инк“. Един ден Уоли Бъргън влезе в будката за пайове и се оказа, че е бил нает от неколцина от кредиторите й. Той й предложи да организират среща. И тъй като по всичко личало, че най-много проблеми има в Лагуна Бийч, какво би казала да се съберат там следващата вечер? Можели да вечерят и да поговорят. На следващата вечер Веда трябваше да пее в „Холивуд Боул“. Милдред веднага заяви, че й е невъзможно да дойде, трябвало да е в амфитеатъра, нищо не можело да я спре да отиде. Но Уоли предложи да го отложат за по-следващата вечер. Или пък за понеделник.