Джеймс Кейн - Милдред Пиърс

Когато най-накрая той открехна вратата и чу какво има да му казва тя, още повече се ядоса.

— За бога, тя не е дете. И какво да правя, като я няма в стаята й? Легнах си, не знам какво е правила после. Може да е отишла някъде. Може да е на парти. Може да гледа луната. Живеем в свободна страна.

— Никъде не е отишла.

— И как разбра?

— Роклята е в стаята й.

— Може да се е преоблякла.

— И колата й е тук.

— Може някой друг да я е закарал.

Тази възможност дори не й беше хрумнала и тъкмо се канеше да се извини и да се върне в стаята си, когато забеляза положението на ръката на Монти. Беше се облегнал на нея, но я държеше напречно на вратата по странен начин, сякаш за да я спре да не влиза вътре. Дланта й, която досега беше на касата на вратата, се пресегна към ключа на лампата. И тогава видя Веда в леглото.

Монти закрещя като скопен и успя да излее цялата си горчивина от безсмислието на живота си в истерична, почти женствена тирада. Обвини Милдред, че още от първия миг само го е използвала, за да й доставя удоволствие. Че не знае какво е чест и не е способна на обвързване. Припомни й първите двайсет долара, които му бе дала, и как след това издевателствала над него заради тях. Стигна и до брака им и съвсем справедливо я обвини, че го е използвала за примамка, за да си върне блудната дъщеря. Но била забравила, че примамката е жива, а сега стръвта и плячката се били влюбили, колкото и това да не й харесвало. И нищо не можела да направи. Говори много за пари и в общи линии това, което каза, беше, че е показал независимостта си от една жена, която го е издържала с будка за пайове, като се е прехвърлил при друга, която да го издържа с гласа си.

Милдред обаче почти не го чу. Седеше на малката тапицирана табуретка до вратата, шапката й беше килната настрани, чантата й лежеше в скута, а пръстите на краката й бяха странно обърнати навътре. И макар да беше забила очи в пода, не спираше да мисли за прекрасното същество в леглото. Физически я заболя, когато осъзна какво означава присъствието на дъщеря й там. Когато Монти заговори отново, крачейки из стаята по пижама, Веда го прекъсна с превзета сприхавост:

— Скъпи! Има ли значение какво прави някаква си глупачка, дали плаща и дали знае какво е обвързване? Виж как ме тормози и мен. Само да си отворя устата в театър, студио или където и да било, и ето ти я нея — тича по пътеката, прегръща ме пред хората, за да получи своя дял от славата, не за друго. Но какво правя аз? Не крещя както правиш ти. Би било под достойнството ми. И много… — Тук Веда потисна една прозявка. — Би било много лошо за гърлото ми… Облечи се и да се махаме оттук. Ще я оставим при тавите й за пай. А утре по обяд само ще се смеем на случилото се.

Монти влезе в дрешника си. Настъпи тишина, в която се чуваше само тежкото дишане на Милдред. Веда намери цигарите си на пода и запали една. Лежеше и пушеше с маниер, който бе придобила напоследък — всмукваше дима, без да го гълта, и го пускаше на кръгчета. Милдред задиша още по-тежко, като задъхано диво животно, тичало дълго през гората. Появи се и Монти в панталони от туид, синя риза и кафяви обувки, в едната си ръка държеше шапка, а в другата — куфар. Веда кимна и смачка цигарата в пепелника. След това стана, отиде до огледалото на Монти и започна да се реше, припявайки си небрежно някакви каденци, които капеха като ледени капки върху сърцето на Милдред. Защото Веда беше чисто гола — от масивния торс, на който се полюшваха гърдите й, до тесния ханш и прекрасните крака. Нямаше дори жартиери, които да скрият поне част от нея.

Като продължаваше да си тананика, Веда тръгна към дрешника, а Монти й подаде халата от долната част на леглото. Точно тогава Милдред скочи. Но не към Монти, нейния съпруг, мъжа, който й беше изневерил. А към Веда, нейната дъщеря, момичето, което беше направило точно това, което някога тя самата бе казала, че е право на всяка жена. Тя беше безмилостно същество, седемнайсет години по-млада от нея, с пръсти като от стомана от свиренето на пиано и крака като от каучук от ездата, плуването и всички други забавления, които Милдред й осигуряваше. Но колкото и да бе атлетична, беше като желе в ръцете на тази задъхана, пълничка дребна жена в черна рокля, чиято шапка висеше на едното й ухо и чийто наниз се скъса и се разпиля по целия под. Милдред чуваше някъде отдалече Монти да й крещи, усети, че се опитва да я издърпа. Чувстваше как Веда я дращи по лицето и в устата й се появи вкус на кръв. Нищо не можеше да я спре. Сграбчи шията на голото момиче под нея и стисна здраво. Издърпа другата си ръка от Монти и започна да стиска с две ръце. Видя как лицето на Веда почервеня, а после стана мораво. Забеляза как езикът на дъщеря й изскочи и сините й очи започнаха да помръкват. Стисна още по-силно.