Майкл Херви - Така го правят в Чикаго

— Може би. А може би не. Но ти си прав. Мислех по въпроса. Наистина бях много близо.

Обърнах се да го погледна.

— Но се отказа.

— Знаеш, че има една граница. Престъпиш ли я…

— Свикваш.

— Мисля, че не бих могъл. Но част от мен го искаше. И все още го иска.

— Нормално.

— И това се дължи на характера ми, така ли?

— Да.

Родригес сви рамене и се огледа.

— Сигурен ли си, че знаеш къде сме?

Върнах се двайсет и една години назад. Пак бях на четиринайсет, застанал насред блатото. Гледах как изнасилват Никол. За пръв път виждах сексуален акт на живо. За пръв път ми причерня и потънах в мрака.

— Някои неща са се променили — промърморих. — Но имам една идея.

Прескочих някакви стари релси и се насочих към далечния край на депото. Тясна алея, по която бях минал три пъти през последната седмица. Доколкото можех да преценя, именно оттам започваше някогашното блато. Южният край на релсите се намираше на двайсетина метра отвъд алеята. Спомнях си го съвсем ясно. Пространството между тях беше запълнено с боклуци. Бирени бутилки, използвани презервативи. Двама скитници, които безгрижно спяха. Далечният край на блатото. Мястото, където нападнаха Никол. Мястото, на което за малко не станах убиец.

— Нали си даваш сметка, че няма голяма вероятност да открием нещо? — подхвърли Родригес.

Вдигнах лопатата, избрах си едно място и започнах да копая.

— Давам си — отвърнах.

— Но си длъжен да опиташ.

— Май да.

— Нека те питам нещо — рече той. — Ами ако открием нещо?

Спрях да копая. Дупката все още беше малка, но слепоочията ми вече пулсираха, а кръвта затопляше ръцете и раменете ми. Така е с физическата работа. Винаги ме кара да се чувствам добре.

— Ще се обадим на отдел „Убийства“ — рекох.

— Така ли?

— Да.

Родригес сложи крак на лопатата си, натисна и отхвърли купчина пръст. Всъщност приличаше повече на купчина прах. В съзнанието ми проблесна фрагмент от древен текст.

Μια ψυχή δυο σώμασιν

Дефиницията на Аристотел за приятелството.

„Един дух в две тела“.

Отново забих лопатата в твърдата земя, очаквайки появата на потта. И в двата случая щяхме да получим своите отговори. Аз и моята приятелка Никол. И в двата случая всичко щеше да бъде наред.

Това е първият ми роман. Като такъв той до голяма степен е плод на щастливата съдба и добронамереността на други хора. Искам да изброя техните имена, защото те му отдадоха време, талант и сърце. Няма по-добър начин да изразя благодарността си към тях.

Джери Кливър, Дебора Епстийн, Лора Флури, Ана Гарднър, Дейвид Гърнърт, Гарнет Килбър-Коен, Ерин Хартман, Бил Къртис, Лесли Ливайн, Таня Линдзи, Даян Литъл, Марая Маси, Дан Мендес, Меган Мърфи, Мери Франсис О’Конър, Джордан Павлин, Пиджийн Куин, Роъл Робълс, Джон Свьокла младши, Джон Свьокла Трети и Патрик Свьокла.

Специални благодарности на майка ми и баща ми за жертвите, които са правили, на петте ми сестри и брат ми — най-добрите хора на този свят.

Голяма част от действието се развива в Чикаго. Направих всичко възможно да се съобразя със специфичната атмосфера на този град, с неговите сгради и институции. Но на места съм си позволявал известни волности, за да предам по-голяма достоверност на разказа. Предварително поднасям извиненията си на онези от вас, които живеят в най-великия град на света и които без съмнение моментално ще открият малките географски несъответствия.