Майкл Херви - Така го правят в Чикаго

— Извинете, сър.

Жена под трийсет, явно учителка от детската градина.

— Ще ни направите ли една снимка?

Напъхах пистолета по-дълбоко в джоба си, усмихнах се и взех фотоапарата. Мери Бет побутна Дейвис към външната страна на „Бобеното зърно“. Забелязах тъмно петно кръв на алуминиевия панел, на който се беше облегнал преди миг. После двамата изчезнаха. Направих снимката и забързах след тях.

Мери Бет мина покрай охранител в жълт дъждобран, който с важна физиономия се придвижваше с количка „Сегуей“. После хлътна в Притцкер Павилиън — летния театър на Милениум Парк. Последвах я на празната сцена и спрях на около три метра от нея. Тя тръшна Дейвис на пода и се обърна.

— Браво, мистър детектив. Значи все пак си разбрал всичко.

Думите й бяха предназначени за мен, но очите и пистолетът й бяха насочени към Дейвис. От огнестрелната рана на хълбока му течеше кръв, в очите му имаше страх. Устните му се раздвижиха, но не издадоха никакъв звук. Измъкнах пистолета си и го насочих в нея.

— Хвърли оръжието, Мери Бет. Всичко свърши.

— Още не е свършило, сър.

Дейвис се сви и скри глава между дланите си. Абсолютно безсмислен ход при разстояние от метър и половина.

— Даян е арестувана, Мери Бет. Всичко, което предприемеш, ще се отрази и на нея. Ако не друго, направи на сестра си тази малка услуга и хвърли оръжието.

— Вече убих петима души, Кели. Кое може да е по-добро за Даян?

— Не знам. Но ако сега натиснеш спусъка, тя ще бъде съучастник в убийство.

— Наистина ли?

— Да.

Мери Бет наведе дулото с един-два сантиметра, погледна ме и стреля в гърдите на Дейвис.

Той се сгърчи на пода. Пристъпих към него. От устата му бликаше кръв, но все още беше жив. Протегнах ръка за пистолета на Мери Бет, но тя ме изпревари и отново натисна спусъка. Вторият изстрел си свърши работата.

Мери Бет рухна под прав ъгъл върху Дейвис. Куршумът беше отнесъл почти цялата задна част на главата й, но лицето й беше недокоснато. Плътни, полуразтворени устни, разтеглени в лека усмивка. Точно като Франки Пентанджели в „Кръстникът II“. Мери Бет беше направила това, което смяташе за правилно. Жалко, че не бяха останали членове на семейството, за които да се погрижи.

Затворих клепачите на бившата си клиентка. Точно в този миг една ръка се вкопчи в глезена ми. Дейвис. От звуците, които издаваше, беше ясно, че е прострелян в белите дробове и се дави в собствената си кръв. Не бе особено приятен начин да се разделиш с живота. Ръката му се вкопчи в прасеца ми, очите му потърсиха моите за последен контакт. Помислих си за неделната утрин и тялото на Никол, проснато под железопътната естакада. Отместих ръката му и си тръгнах. Не бях сигурен какво точно заслужаваше Бенет Дейвис, но това вероятно бе най-доброто, което можеше да му се случи.

Отправих се към павилиона със закуските. Поръчах двоен хотдог с лютив сос. Изправени наблизо, феновете на „Пакърс“ нагъваха двойни порции пържени картофки със сирене.

— Наистина ли е свършено с Фавър? — подхвърлих аз.

Те се усмихнаха и ме засипаха с обяснения. Слушах ги и кимах. В далечината се появи вой на сирени. Сигурно беше Родригес, следван от Мастърс. Съвсем скоро щяха да бъдат тук.

В навечерието на Деня на благодарността градът беше спокоен. Сезонът на празниците започваше.

Взех Родригес от центъра и поехме на запад по „Мадисън“. Не се бяхме виждали цяла седмица. Той имаше да решава много проблеми, аз трябваше да избягвам още повече.

— Оправяш ли се? — попитах.

Медийната буря най-после започваше да стихва. Телевизионните предавания „Дейтлайн“ и „60 минути“ бяха излъчили своите сензационни новини. Същото се отнасяше за „Ню Йорк Таймс“, „Нюзуик“, Си Ен Ен и Би Би Си.

Грайм, Полард и Бенет Дейвис бяха в центъра на вниманието. Малка част от репортажите споменаваха за двете сестри от Канзас, решили да отмъщават за третата. Списание „Тайм“ публикува материал за скритата цена на сексуалното насилие. Прочетох го внимателно.

Името ми не се споменаваше никъде. За това трябваше да благодаря на Родригес и на Мастърс.

— Тази сутрин получих само две молби за интервюта — рече Родригес. — Следобед ще се включа на живо в едно австралийско предаване. Там има голям интерес към делото „Грайм“. Между другото, твоето приятелче Мастърс ме помоли да ти предам да вървиш на майната си.

— Кажи му, че и аз го поздравявам.

— Добре. Вероятно ще се наложи да дадеш показания. След няколко дни.