Майкл Херви - Така го правят в Чикаго

— Вярно е — въздъхна тя. — Просто ставам алчна. Искам всичко.

— Знам.

— А ти как си, скъпи? Снощи ми се видя малко странен.

Извадих годишниците от спортния сак, който носех със себе си. Сложих ги на бюрото до мен и рекох:

— Сам Бекър ти праща много здраве.

Тя погледна годишниците, после погледна мен. Видях пулса в трапчинката на шията й.

— Значи вече знаеш.

— Разкажи ми.

— Сам вече го е направил.

— Той ми разказа онова, което знае. Но има и още нещо, нали?

Тя отиде да затвори вратата, после седна зад бюрото, събра длани под брадичката си и сведе поглед към годишниците. Известно време остана така, после разгърна годишника на сестра си на страницата с нейната снимка. Погледа я известно време, а после разгърна и своя. Плъзна пръст по снимките. Направи го по начина, по който го направих и аз ден по-рано. Без да получа отговорите, които исках.

— „Опознай себе си“. Звучи просто, нали?

— Не съвсем — отвърнах.

— Даже никак. Мисля, че те обичам, Кели.

— О, моля те.

— Снощи почти ти го казах. Бях на път да ти разкажа всичко.

Гласът й потрепна. И това, кой знае защо, ме изплаши до смърт.

— Почти — повторих аз. — Мисля, че отношенията ти с околните изобилстват с „почти“. Един живот, изпълнен с „почти“. Но в крайна сметка оставаш ти. Нищо друго.

Усмивката й беше самотна. От онези, които не молят за нищо и които не излъчват разкаяние.

— Обичам сестрите си, Кели. Обичам ги и двете.

Замислих се за Даян и за двете й сестри. За баща им, изчакал всяка от тях да навърши дванайсет. Част от мен плачеше за Даян. И може би мъничко за мен самия. Бях длъжен да игнорирам тази част.

— Как започна всичко? — попитах.

— Знаеш как. Всичко е тук.

Тя затвори годишниците и ги побутна към мен.

— Беше четиринайсети юни, три години след убийството на Илейн. Аз вече бях завършила колежа и работех като репортер във Флинт, щата Мичиган. Разказвала съм ти за Флинт, ако си спомняш.

Направи опит да докосне ръката ми, но аз не помръднах. Даян сви рамене и продължи:

— Мери Бет ми се обади от Сан Франциско с новината, че е убила човек. Обясни ми и защо. Взех първия самолет. Оказа се, че нищо не може да се направи. Мери Бет го проследила до някакъв бар, запознала се с него, а после отишла в хотела му. Там го застреляла, постарала се да изглежда като обир и си тръгнала.

— Просто ей така?

— Да. Беше малко замаяна.

— Това е бил първият, нали? Онзи фелдшер от „Спешна помощ“?

— Да — кимна Даян. — Показа ми списък с имена.

— На хората, свързани с разследването на Илейн?

— Да. На хората, които не си бяха свършили работата. На всички, на които изобщо не ги е било грижа, че някакво животно беше убило сестра ни.

— А ти я прикри, така ли?

— Направих каквото трябваше.

Даян вирна брадичка и ме погледна. Може би тренираше за съдебните заседатели. Или поне така ми се стори.

— Хич и не се опитвай да ме съдиш, Кели! Особено след Никол!

Казано с две думи, получих възможност да надзърна в последните щрихи на измамата. Начертани с цената на толкова много човешки жертви. Надзърнах само за миг и никак не ми хареса онова, което видях.

— Набелязала си ме от самото начало! Разбрала си за мен и Никол и си ме набелязала!

— Най-прекрасният миг за теб, Кели. Очистил си един мръсник, който се е гаврил с приятелката ти. За едно четиринайсетгодишно момче това си е истински подвиг.

— А ти си преценила, че съм лесен обект за някакво сурово правосъдие — рекох. — И ми изпращаш уличното досие. Не Мълбъри, а ти и Мери Бет.

— Гибънс казал на Мери Бет, че не познава по-добър детектив от теб. И е бил прав. Ти се представи страхотно, Кели.

— Ами да, страхотно. Лесен за манипулиране, още по-лесен за изнудване, ако това се наложи. А след като Мери Бет ликвидира Гибънс, аз съм човекът, който ще ви помогне да откриете насилника на Илейн.

— Гибънс беше примамката — призна Даян. — Мери Бет искаше да го убие веднага като всички останали. Но аз прецених, че имаме нужда от него, за да стигнем до теб. Затова Мери Бет му се обади, представяйки се за Илейн. Той беше виждал сестра ни само веднъж, полумъртва. И веднага налапа въдицата. После само изчаквахме. И когато Гибънс те вкара в играта, Мери Бет му даде заслуженото.

Кимнах и се замислих за някогашния си партньор. Той беше от хората, които винаги биха помогнали на момиче, изпаднало в беда. В десет от десет случая.

— А моите отпечатъци при убийството на Гибънс?

— Седмица, преди Мери Бет да го застреля, се промъкнах в офиса ти. Вратата беше отключена, Кели. Голяма небрежност от твоя страна.