Майкл Херви - Така го правят в Чикаго

— Там, моля. Даян иска да разговаря с вас.

Това предполагаше, че познавам Даян. Аз обаче нямах никаква идея вероятно защото не си падах по Канал 6. Е, по всичко личеше, че Даян е главното действащо лице в малката ни драма. Дано да бе по-приятна за гледане от Лайза.

— Даян?

Трите глави около малкото бюро се извърнаха към мен в съвършен синхрон. В погледите им прочетох добре тренирано презрение. Цербер седеше в дъното на нюзрума. Или ако предпочитате, гърнето злато в края на дъгата на новинарския екип на Канал 6. Звездата. Водещата.

— Имате предвид мис Линдзи — обади се една от главите.

— Предполагам — отвърнах.

С бързите и точни движения на опитен детектив завъртях Нейно Величество заедно със стола й. Даян Линдзи ахна. На ушите си имаше чифт слушалки, свързани с малък монитор. Не беше чула нито дума от разменените реплики. На екрана се появи носилка на колелца. В долния й край лежеше мека филцова шапка. Двамата санитари натовариха Джон Гибънс в линейката. После камерата улови самотна гилза, студено проблясваща в чикагската нощ.

— Тук съм по ваша покана — рекох. — Искам да видя целия запис.

Сътрудничките на Даян оформиха нещо като полукръг около мен. Две от тях извадиха бележници, а третата ме огледа така, сякаш ми вземаше мерки за ковчега.

— Мис Бам ви е обяснила за какво ще говорим, нали? — попита Даян.

— Няма да говорим за нищо, преди да се отървем от публиката — отсякох аз.

Даян погледна към триото, което побърза да се оттегли в ъгъла.

— А сега да си побъбрим, мистър Кели.

Разкопчах кобура на беретата, която успях да вкарам в сградата въпреки рецепционистката, която, ако имаше господ, трябваше да бъде Лайза Бам. Оставих пищова на бюрото, а Даян издърпа нов молив от поставката над главата си. Пъхна го в електрическата острилка, а очите й опипаха оръжието. Миг по-късно огледа добре заострения графит и посочи с него купчината юридически документи до лакътя ми.

— Преди да ви позволим достъп до заснетите материали на Канал шест, ще трябва да подпишете всичко това.

— Искате да кажете новините на Канал шест — поправих я аз.

Тя се усмихна, аз хванах писалката.

— Ето, готово. Ако новинарският екип иска да ме съди, ще трябва да се нареди на дългата опашка в коридора.

Направих широк жест, който обхвана целия нюзрум. Даян само ме гледаше.

— А сега ми кажете откъде познавате мистър Гибънс — започна спокойно тя.

— Искате да кажете откъде го познавах — поправих я аз. — Нали вече е мъртъв?

Леко кимване. Официално потвърждение на смъртта на Джон Гибънс.

— Преди време бяхме партньори — рекох. — В полицията.

— Имате ли представа какво се е случило на кея?

— Никаква.

— В джоба му бе открита ваша визитка.

— Бяхме приятели.

— Застреляли са го с деветмилиметров полуавтоматичен пистолет — рече Даян и погледна към моя патлак на бюрото.

Аз свих рамене.

— В момента сте частен детектив — уточни тя.

Кимнах. Започвах да се отегчавам.

— Нека ви помогна, Даян. Така ще свършим по-бързо. Не, ние не работехме заедно. Да, бих могъл и да ви излъжа. Ако работехме заедно върху някакъв случай, със сигурност нямаше да го призная пред вас. Не и без да получа нещо в замяна. А сега ще пуснете ли видеозаписа, или предпочитате да си го взема за домашно?

— Защо ви е?

— Ченгетата вече са ви информирали за мен, нали?

Дойде ред на нейното колебание.

— Те или ме подозират в убийство, което дори според вас би било безумие, или искат да разберат върху какво е работил Гибънс — добавих аз.

— А върху какво е работил?

Спрях изучаващ поглед върху част от зелената кабинка, малко над главата на Даян, вляво.

— Добре, Кели — въздъхна тя. — Това за ченгетата е вярно. Те искат да говорят с теб. Питам се защо.

Свих рамене и зачаках.

— Ето какво ще ти предложа — продължи тя. — Ако ми попадне нещо, което можеш да използваш, веднага ще те уведомя. Преди да уведомя ченгетата, ако е възможно. Но ние говорим за двупосочна улица. Ако ме прецакаш и…

Отново свих рамене.

— Стига ти да не ме прецакаш.

— Добре, разбрахме се — кимна Даян и протегна ръка.

Задържах я малко по-дълго от необходимото и попитах:

— Кога ще получа записа?

Тя извади една видеокасета от бюрото си.

— Второ копие на материала, който заснехме тази нощ. Можеш да го вземеш със себе си, но при едно условие.

— Какво е то?

— Да вземеш и мен.

Приблизително три минути и половина по-късно вече бяхме в таксито, което се насочи на юг по Мичиган авеню.