Патриция Хайсмит - Без милост

Като се върна у дома, Сидни се разположи на дивана и внимателно зачете подробното описание на „Дейли Експрес“:

… Историята с килима се разкри, когато госпожа Лилибанкс, седемдесет и три годишна, живееща врата до врата със сем. Бартълби, най-накрая разказа на полицая какво е видяла същата сутрин, на трети юли, докато наблюдавала пернатия свят с бинокъл… Изключително неразумно постъпва всеки съпруг, който погребва нещо, дори и прояден от молци килим, при положение че жена му липсва. И стените имат уши и очи!

Сидни седна на работната маса и се захвана с „Падингтънските грабители“. В последната си бележка Алекс го осведомяваше, че третият сценарий и предварителните записки по четвъртия и петия епизод са в Плъмър вече от девет дни. Сидни допускаше възможността съдбата на Бич да се реши преди Алекс да приключи следващия сценарий, а ако бъде откупен, Сидни искаше да има на разположение колкото се може повече идеи. „Големите планове“ пък бяха пристигнали в Америка преди седмица, най-вероятно сега се намират в издателството „Саймън и Шъстър“. Сидни очакваше вести, защото бе поискал от търговския агент да му съобщи резултата — положителен или отрицателен. Нахвърлил записките, той започна да определя отделните сцени. Дори да беше заедно с Алекс, не биха свършили по-добра работа.

В три часа приключи, сложи нов лист на машината и написа: ПЪРВИ АКТ — следваше списък на главните действащи лица и декори. А после: ПЪРВА СЦЕНА: Падингтън, бордеи, за които обитателите плащат баснословни суми на собствениците мошеници, вонящ и покварен квартал. Серия невинни, ежедневни случки — две жени клюкарстват, надвесени през прозорците, едната поръчва на малко момче да купи кана бира от съседния локал. Старец уговаря улична проститутка да се качат на етажа, проститутката отказва да изкачва стълби. Спираме на шестнадесетгодишен младеж, измамник и изнудвач, член на местната банда „Падингтънското страшилище“, който се е надвесил през прозореца, както и другите, но зловещото му съобщение е от изключителна важност. Заплануван е обир. Само за няколко секунди сценарийно време бандата прави удар в самия център на Лондон, превозното средство е краден Ролс Ройс.

Сидни стигна втората сцена и весело зачука с машината нататък, когато се похлопа на вратата. Веднага си помисли, че е за прането, а чаршафите още си бяха на леглото.

На вратата стоеше инспектор Брокуей.

— Добър ден, господин Бартълби. Не успях да ви предупредя за посещението си, извинявайте, но така и не попаднах на телефон по пътя. Ще можете ли да ми отделите малко време? Доктор Туейт отказа да подпише смъртния акт на госпожа Лилибанкс миналата вечер — каза Брокуей. — Мислех, че е редно да ви съобщя.

— Какво означава това?

— Това значи аутопсия и разпит. Значи докторът смята за възможно смъртта на госпожа Лилибанкс да не е напълно естествена.

— А-а. Тя почина от сърдечен инфаркт, доколкото можах да видя.

— Докторът смята, че може да сте я уплашили. Навярно неумишлено, но… вие как мислите?

Сидни разбираше целта на инспектора, също така знаеше, че по всяка вероятност полицията продължава да търси тялото в гората. И сега сигурно копае, защото смъртта на госпожа Лилибанкс правеше един труп в гората по-възможен.

— Бих могъл, естествено. Но аз първо почуках, а като влизах, я извиках по име.

Инспекторът издърпа стола с висока облегалка:

— Какво точно щяхте да й кажете?

— За това, че килимът беше празен. И че не съм й обиден, дето ви е съобщила. Питахте ме и вчера.

— Да — инспекторът огледа Сидни бързо, отгоре до долу, преценявайки неговата откровеност.

Сидни седна на канапето.

— Изминаха седмици, а жена ви не се обажда.

Сидни нервно избърса чело.

— Започвам да мисля, че има и мъж — любовник, и затова се крие. Ще трябва да си признае, ако се появи скоро.

— Променихте мнението си — сега ли? — с любезен глас попита инспекторът.

— Иначе не мога да си представя как се справя с парите. Или работи под фалшиво име, но това е почти невъзможно.

— Хм. Аз също погледнах с бинокъла на госпожа Лилибанкс през прозореца — продължи инспекторът. — Една вечер, на смрачаване. Възможна е грешка по отношение на това дали в килима е имало нещо увито.

— А тя какво ви каза, че е видяла?

— Ако беше нещо определено, нямаше да го скрия от вас — сподели инспекторът с неестествена усмивка. — По-късно изрази предположение, че би могло да има нещо в килима. Но тя беше от тези хора, разбирате нали, първо неохотно сподели с мен за килима, впоследствие твърде неохотно споделяше своите смущаващи съмнения.