Патриция Хайсмит - Без милост

Същата вечер отидоха в Ипсуич, вечеряха в китайски ресторант, а после гледаха филм. След киното откриха, че гумата на техния „Хилман“ е спукана. Сидни свали сакото да не го изцапа и се зае с крика и гаечния ключ. През това време Алисия потърси нещо за пиене и се върна с две чаши блудкава оранжада. Сидни с радост би пийнал светло пиво, след като приключи с работата, но минаваше десет и половина — часът, когато кръчмите затваряха.

— Имахме късмет, че не дойде госпожа Лилибанкс, с тази спукана гума щях да се чудя как да я забавлявам.

— Хм.

Потеглиха отново, Сидни не видя кошче наоколо и остави недопитата оранжада на бордюра. Алисия пиеше нейната на малки глътки. Бяха се обадили на госпожа Лилибанкс към шест, за да я поканят с тях, но тя учтиво отказа и се извини — била изморена, цял ден работила в градината.

— Тя има градинар — каза Сидни. — Значи е твърде деликатна.

— Той не идва всеки ден. Отбива се два пъти седмично. Господин Кокседж от Брандистън. Сподели с мен, че не била добре със сърцето. Може и да не живее повече от две години — отрони Алисия с нотка на смирена почит, все едно говореше за роднина.

Алисия доста се бе сближила с госпожа Лилибанкс докато рисуваше портрета. Любопитно бе, че разтвориха сърцата си бъбрейки ей така между другото, съвсем спокойничко, но поне за Алисия бе от полза. Тя спомена професионалните затруднения на Сидни, неговото отчаяние в настоящия момент, и дори загатна за страховете си, че бракът им ще се разпадне. Госпожа Лилибанкс й бе говорила за навика и дребните всекидневни задължения, които укрепват любовта, за кризата в брака, настъпваща между втората и четвъртата година. Навремето изпитала същото, макар съпругът й да бил преуспяващ корабен инженер.

— Прислужницата й е в неизгодно положение. Представи си, идва един ден и вижда госпожа Лилибанкс на стола, мъртва.

— Сидни! Как можа! Няма ли за какво друго да мислиш!

— Какво пък, случва се. Тя почти винаги е сама. Какво те кара да мислиш, че ще е така любезна да ритне петалата, когато в къщата има някой? Сигурно ще умре като моя дядо, в леглото — по време на следобедна дрямка. Наистина мирно предал богу дух и никой не разбрал, преди да се опитат да го събудят.

Алисия изпита неудобство и смътно раздразнение.

— Трябва ли още дълго да говорим за умиране?

— Извинявай. Знаеш, трябват ми сюжети — каза Сидни и намали, за да не удари един заек, който тичаше по шосето на зигзаг. Заекът се скри в затревения насип отляво. — Мисля за много неща.

Алисия искаше да приключи разговора и замълча. Разбира се, такова нещо можеше да се случи, дори когато двамата със Сидни все още обитават тази къща. Очите й се напълниха със сълзи: сантиментално и драматично — с укор си помисли Алисия. Никога не би могла отново да погледне госпожа Лилибанкс без подозрението, че току-виж умряла в следващия миг, и това се дължеше на неуместните забележки от страна на Сидни.

— Бих искала сюжетите да са в твоите книги, където им е мястото. Например в романа.

— Какво си мислиш, че правя? Преработвам проклетия роман.

— Не е това, което трябва, започни от самото начало. И без това отделяш толкова време за него.

— Гледай си рисуването и остави писането на мен!

— Добре, ама нещо в романа куца, иначе да си го продал. Не съм ли права? — Тя зададе въпроса, защото просто не можа да си наложи да спре.

— За бога! — извика Сидни и незабелязано увеличи скоростта.

— Сид, не карай бързо.

— Първо не преставаш да мелиш как най-добрият роман се подмята с години насам-натам, а сега „нещо куца, иначе да си го продал“. На кое да вярвам? Или тази вечер си решила да ми късаш нервите?

— Не ти късам нервите. Предлагам ти да започнеш нов сюжет. Нали каза, че си пълен с идеи, мислиш за много неща. Само че не и пред машината.

Тя удари право в целта и Сидни оцени попадението с ледена усмивка.

— Да — тросна се той.

Да, понякога замисляше и убийства, кражби, измами, изнудвания — все на хора, които се познаваха с Алисия, а хорицата представа си нямаха. Алекс бе умирал най-малко пет пъти във въображението на Сидни. Алисия — двайсет. Смъртта я бе застигала в горяща кола, сполетявана бе от нещастие с раздрънкана таратайка, удушена бе в гората от неизвестни лица, търкаляла се бе от стълбата в дома им, давила се бе във ваната, падала бе от втория етаж докато спасява пиленце от водосточната тръба под стряхата, а веднъж бе погълнала безследно изчезваща в организма отрова. Сидни най-много харесваше варианта, когато я халосва вкъщи, после изнася тялото с колата, заравя го и оповестява, че Алисия ще отсъства за известно време, заминала в Брайтън или Лондон. Тя не се връща. Полицията не може да я открие. Сидни признава пред всички, но най-вече пред полицията, че напоследък бракът им не вървял и Алисия вероятно си прави сметката да избяга като си смени името. Може дори да отиде във Франция с фалшив паспорт, макар че не — това последното е доста смахнато и предполага усложнения, които не са в характера на Алисия.