Том Клэнси - Безпощадно

На всяко от крилата на херкулеса до двигателите висеше по един допълнителен малък самолет. И двата бяха модел 147SC. Проектирани да служат като високоскоростни мишени за обучение под името „Файъбий II“, сега те носеха названието „Бъфало Хънтър“. В задната част на DC-130E имаше още един екипаж, който подготвяше двата миниатюрни самолета за излитане. Те вече бяха програмирани да извършат строго секретна мисия. Екипажът си нямаше и представа от нея и така трябваше да бъде. Задачата бе просто да „инструктират“ самолета какво да направи и кога. Главният механик — тридесет и една годишен сержант — работеше над един от двата самолета с кодово название „Коди-193“. Малката шпионка до него му позволяваше да следи обекта визуално и той го правеше, макар и да нямаше нужда. Сержантът обичаше тази техника, както само дете може да обича някоя от играчките си. Той работеше по програмата на миниатюрните самолети вече десет години, а „Коди-193“ щеше да излети под негово ръководство за шестдесет и втори път. Постижението бе своеобразен рекорд.

„Коди-193“ имаше знаменити предци. Производителите му — „Телидайн-Райън“ от Сан Диего, Калифорния, бяха построили „Духът на Сейнт Луис“ на Чарлз Линдберг 12 12 Чарлз Линдберг (1902–1974) — знаменит американски летец, извършил първия непрекъснат полет между Ню Йорк и Париж (1927). — Б.пр. . Въпреки това компанията не бе успяла да се възползва от това късче авиационна история. Лутайки се от една малка поръчка към друга, тя най-после се бе стабилизирала финансово чрез производството на мишени. В крайна сметка изтребителите трябваше да се упражняват върху нещо. Така бе започнал съществуването си миниатюрният самолет „Файъбий“ — с едничката задача да бъде свален от някой пилот. Но механикът никога не бе гледал на нещата от този ъгъл. Той програмираше малките самолети и смяташе, че работата му е да даде подобаващ урок на пилотите и да направлява „Файъбий“, така че ракетите да улучват само въздуха. В крайна сметка сержантът само си спечели ругатните на пилотите, макар че авиационният етикет им повеляваше да му купуват по една бутилка пиене за всяка изстреляна нахалост ракета. И така животът си течеше, докато някой не забеляза, че щом мишените създават толкова главоболия на американските пилоти, то без съмнение ще тормозят и другите, които не стрелят по самолети просто за развлечение. Освен това щяха да облекчат задачата на нисколетящите разузнавателни самолети.

Двигателят на „Коди-193“ вече работеше на пълни обороти и увеличаваше скоростта на херкулеса е няколко възела. Сержантът го погледна за последен път и се обърна към уредите. Отляво върху корпуса на миниатюрния самолет се виждаха нарисувани шестдесет и един малки парашута. Ако имаше късмет, механикът съвсем скоро щеше да прибави още един към тях. Въпреки че не знаеше нищо за настоящата мисия, спортната му кръв го караше да подготви играчката си изключително внимателно за предстоящата игра.

— Внимавай, сладурче — промълви сержантът, когато „Коди-193“ се отлепи от херкулеса.

Миниатюрният самолет вече летеше.

Сара приготвяше лека вечеря. Кели надуши миризмата й още преди да е отворил вратата. Когато влезе, завари Роузън във всекидневната.

— Къде е Пам?

— Дадохме й лекарства — отвърна Сам. — Сигурно вече спи.

— Да, спи — потвърди Сара, която тъкмо минаваше през стаята на път за кухнята. — Току-що проверих. Горката, направо е изнурена. Явно не е спала от доста време. Сега ще си навакса.

— Но щом е вземала приспивателни…

— Джон, понякога организмът реагира странно — обясни Сам. — Той се опитва да се противопостави на наркотиците и същевременно става зависим от тях. Сега за известно време най-големият проблем на Пам ще бъде сънят.

— Има и нещо друго — обади се Сара — Пам е много уплашена от нещо, но не иска да каже от какво. — Тя замълча, но реши, че Кели трябва да знае. — Джон, Пам е била малтретирана. Не съм задавала въпроси, защото не бива да бързаме. Със сигурност обаче някой се е отнесъл твърде жестоко с момичето.

— Така ли? — Кели вдигна поглед от дивана. — Какво имаш предвид?

— Имам предвид, че е била обект на сексуално насилие — отвърна Сара със спокоен професионален тон, който прикриваше емоциите й.

— Искаш да кажеш изнасилена? — попита тихо Джон и мускулите му се напрегнаха.

Сара кимна, без да крие отвращението си.

— Почти съм сигурна. Вероятно е било повече от веднъж. Освен това има следи от физическо насилие по гърба и хълбоците.